– Няма да позволя на София дори да се доближи до теб.
– Не е заради това, което може да причини на мен, Даниел. Става дума за това, което може вече да е причинила на хора, на които държа. Онзи мост, целият този прах...
– Надявам се точно колкото и ти, че Кам, Габ и Моли са невредими. – Крилете му замахнаха силно веднъж и Лус почувства как тялото й се издига над набъбнал дъждовен облак. – Но ангелите могат да умрат, Лусинда.
– Знам това, Даниел.
– Разбира се, че знаеш. И знаеш колко опасно е това. Всеки ангел, който се включва в нашата борба да спрем Луцифер, също го знае. Присъединявайки се към нас, те приемат, че нашата мисия е по–важна от душата на който и да е отделен ангел.
Лус затвори очи. Душата на един ангел.
Ето отново. Представата, за която за пръв път беше чула да говори Ариана в онази закусвалня във Вегас. Един силен ангел, който да наклони везните. Един избор, който да предопредели изхода на битка, продължила с хилядолетия.
Когато отвори очи, луната беше окъпана в мека бяла светлина, издигайки се над тъмния пейзаж отдолу.
– Силите на Рая и Ада – поде тя – наистина ли са в равновесие една спрямо друга точно сега?
Даниел мълчеше. Тя почувства как гърдите му, опрени в тялото й, се надигат, а после се спускат. Ударите на крилете му станаха малко по–бързи, но той не отговори.
– Нали се сещаш? – продължи да упорства Лус. – Един и същи брой демони на едната страна и един и същи брой ангели – на другата?
Вятърът шибаше тялото й.
Най–сетне Даниел каза:
– Да, въпреки че не е толкова просто. Не става въпрос за хиляда тук срещу хиляда там. Различни играчи са по–значими от други. Прокудениците нямат значение. Чу как Фил се оплаква от това. Съдниците са почти незначителни – макар че никога не би се досетила за това, като ги слушаш как повтарят колко са важни. – Той направи пауза. – Някой от архангелите? Те струват колкото хиляда по–низши ангели.
– Все още ли е вярно, че има един важен ангел, който тепърва трябва да избере страна?
Пауза.
– Да, това още е вярно.
Веднъж вече го беше помолила да избере – на покрива на „Шорлайн“. Точно спореха и моментът не беше подходящ. Но сега връзката им беше по–силна. Със сигурност, ако знаеше колко силно го подкрепяше тя, че щеше да остане до него и да го обича, независимо от всичко, това щеше да му помогне най–сетне да вземе решение.
– А ако просто решиш и... избереш?
– Не...
– Но, Даниел, ти би могъл да спреш това! Би могъл да наклониш везните и няма да е нужно да умира никой друг, и...
– Искам да кажа – не, не е толкова лесно. – Тя го чу как въздиша и знаеше, без да поглежда, точно в какъв нюанс щяха да сияят сега очите му: наситено, безумно, вълче виолетово. – Вече не е толкова лесно – повтори той.
– Защо не?
– Защото това настояще вече няма значение. Намираме се в яма във времето, която може да престане да съществува. Така че ако избера сега, това няма да означава нищо, докато този деветдневен „бъг“ не бъде поправен. Все още трябва да го спрем. Или Луцифер ще получи своето и ще заличи последните пет–шест хилядолетия и всички ще започнем отново...
– Или ще успеем – каза Лус автоматично.
– Ако това се случи – каза Даниел, – ще преосмислим подреждането на ранговете.
На двайсет фута под тях Ариана летеше бавно, като в транс, описвайки затворени лупинги, сякаш за да убие времето. Анабел влетя в един от дъждовете, които ангелите обикновено избягваха. Излезе от другата страна с влажни криле и розова коса, сплъстена и прилепнала от едната страна на лицето й, сякаш без дори да забележи. Роланд беше някъде зад тях, вероятно потънал в собствените си мисли, докато носеше в ръце Дий. Всички изглеждаха уморени, разсеяни.
– Но когато успеем, не би ли могъл...
– Да избера Небето? – каза Даниел. – Не. Аз направих избора си много отдавна, почти в Началото.
– Но аз мислех...
– Избрах теб, Лусинда.
Лус прокара бързо ръка по тази на Даниел, докато тъмното като катран море под тях се плискаше върху пустинна ивица. Пейзажът беше далече отдолу, но й напомняше за терена около Синай: скалисти брегове, накъсани тук–там от зеления листак на някое дърво. Не разбираше защо Даниел трябва да избира между Небето и любовта.
Всичко, което някога беше искала, бе любовта му – но на каква цена? Дали любовта им си струваше заличаването на света и всичките му истории? Можеше ли Даниел да предотврати тази заплаха, ако някога много отдавна беше избрал небето?
И щеше ли тогава да се върне там, където му беше мястото, ако любовта му към Лусинда не го беше отклонила?