Сякаш четейки мислите й, Даниел каза:
– Ние се уповаваме на любовта.
Роланд ги настигна. Крилете му се наклониха под ъгъл, а тялото му се извъртя, за да застане с лице към Лус и Даниел. В обятията му червената коса на Дий се развяваше, а бузите й сияеха. Тя направи знак на двамата да се приближат. Крилете на Даниел направиха един пълен, грациозен замах и двамата с Лус се изстреляха през един облак и започнаха да кръжат до Роланд и Дий. Роланд подсвирна и Ариана и Анабел също направиха завой и се върнаха, затваряйки в тъмното небе кръг в цветовете на дъгата.
– В Йерусалим е почти четири сутринта – каза Дий. – Това означава, че можем да очакваме мнозинството смъртни да са заспали или по някакъв друг начин да не се изпречват на пътя ни може би за още час. Ако София държи в плен приятелите ви, вероятно планира... е, добре е да побързаме, скъпи мои.
– Знаеш ли къде ще бъдат? – попита Даниел.
Дий се замисли за миг:
– Преди да дезертирам от Старейшините, планът винаги е бил да се съберем отново в Църквата „Гроб Господен“. Построена е на склона на Голгота, в Християнския квартал на Стария град.
Групата полетя плавно към осветената земя. Представляваха колона от сияещи криле. Ясното небе бе тъмносиньо, напръскано със звезди, а белите конуси на далечни сгради отдолу блестяха в зловещо електриково синьо. Макар че пейзажът изглеждаше естествено сух, прашен, земята беше осеяна с гъсти палми и маслинови горички.
Спуснаха се над най–обширното гробище, което Лус беше виждала, построено върху лек наклон с лице към Стария град на Йерусалим.
Самият град бе тъмен и сънлив, обгърнат в лунна светлина и заобиколен от висока каменна преградна стена. Внушителният Купол на Скалата се издигаше високо на един хълм, златният му връх блестеше дори в тъмнината. Беше на известно разстояние от оживения град, отделен с дълги каменни стълбища и високи порти на всеки вход. Отвъд старите стени няколко модерни високи сгради очертаваха далечен хоризонт, но в пределите на Стария град постройките бяха много по–стари, по–малки, създавайки лабиринт от тесни калдъръмени улички, по които беше най–добре да се придвижваш пеша.
Кацнаха на укрепителните валове на висока порта, бележеща входа към града.
– Това е Новата Порта – обясни Дий. – Тя е най–близкият вход до Християнския квартал, където се намира църквата.
Докато се изнижат в колона по един надолу по протритите стълби от горния край на портата, ангелите вече бяха прибрали крилете си обратно в раменете. Калдъръмената улица се стесни, когато Дий размаха червено пластмасово електрическо фенерче и ги поведе нататък към църквата. Повечето каменни фасади на магазините бяха снабдени с метални врати, които се плъзгаха нагоре и надолу като вратата на гаража на родителите на Лус. Сега всички врати бяха затворени, заключени с катинари към улицата, по която Лус вървеше редом с Даниел, като държеше ръката му и се надяваше на най–доброто.
Колкото по–навътре в града влизаха, толкова повече сградите сякаш настъпваха и се притискаха от двете им страни. Минаха под закритите с раирани тенти навеси на пусти арабски пазари, под дълги каменни арки и мъждиви коридори. Въздухът миришеше на печено агнешко, после – на тамян, след това – на сапун за пране. По стените се виеха азалии, жадуващи за вода.
Кварталът беше тих, ако не се брояха стъпките на ангелите и един чакал, който виеше из хълмовете. Минаха покрай обществена пералня със спуснати капаци на прозорците, с табела на арабски, после – покрай цветарски магазин с прозорци, облепени със стикери на иврит.
Накъдето и да погледнеше Лус, тесни пешеходни пътечки се разклоняваха от улицата: през отворена дървена порта тук, нагоре по ниско стълбище там. Дий, изглежда, броеше входовете, покрай които минаваха, размахвайки пръст. В един момент тя изсъска, шмугна се под обветрена дървена арка, свърна зад един ъгъл и изчезна. Лус и ангелите се спогледаха бързо, след това я последваха: надолу по няколко стъпала, зад влажен и затъмнен ъгъл, нагоре по още няколко стъпала, и внезапно се озоваха на покрива на друга сграда, гледайки надолу към друга претъпкана тясна улица.
– Ето я. – Дий кимна мрачно.
Църквата се извисяваше над всичко наблизо. Беше построена от бледи, гладки камъни и беше с височината на поне пет етажа, по–висока при двата си тънки шпила. В центъра й, един огромен син купол приличаше на одеяло от среднощно небе, увито около камък. Гигантски тухли оформяха големи арки по протежение на фасадата, бележещи местата за масивните дървени врати на първия етаж и сводестите прозорци от рисувано стъкло по–високо. Една стълба бе облегната на тухлен перваз пред един прозорец на нивото на третия етаж, издигайки се към нищото.