Жена в дълга алена мантия.
Навеждаше се над олтар, изработен от голяма мраморна плоча, украсена с бяла дантелена покривка. Върху този олтар лежеше нещо, но Лус не можеше да различи.
Жената бе крехка, но привлекателна, с къса сива коса, оформена в модна прическа. Расото й бе пристегнато в кръста с пъстър тъкан колан. Тя запали свещ пред олтара. Широките ръкави на расото й се плъзнаха нагоре по ръцете й, когато тя падна на колене, и се показаха китките й, украсени с безброй нишки от перлени гривни.
Мис София.
Лус побутна Даниел, за да се качи едно стъпало по–високо, отчаяно копнееща да види по–добре. Широките колони препречваха по–голямата част от параклиса, но когато Даниел й помогна да се качи само още малко по–нагоре по стълбите, тя можа да види още. В стаята имаше не един, а три олтара, не една, а три жени в алени одежди, които ритуално палеха свещи навсякъде наоколо. Лус не разпозна две от тях.
София изглеждаше по–стара, по–уморена, отколкото зад бюрото си в библиотеката. Лус се запита за миг дали причината не бе защото беше престанала да се заобикаля с тийнейджъри и беше започнала да се движи със същества, които не са били тийнейджъри от няколкостотин години. Тази нощ лицето на София беше боядисано, с устни като кръв. Робата, която носеше, беше прашна и потъмняла от кръгли петна пот. Напяващият глас беше неин. Когато отново започна на език, който звучеше като латински, но не беше, цялото тяло на Лус се скова. Помнеше го.
Това беше ритуалът, който мис София беше извършила върху Лус през последната й нощ в „Меч и Кръст“. Мис София точно се бе канела да я убие, когато Даниел нахълта през тавана.
– Подай ми въжето, Вивина – каза мис София. Двете бяха толкова погълнати от мрачния си ритуал, че не долавяха присъствието на ангелите, спотайващи се по протежение на стълбите пред параклиса. – На Габриел май й е малко прекалено удобно. Искам да вържа гърлото й.
Габ.
– Няма повече – каза Вивина. – Наложи се да вържа с двойно въже нашия Камбриел. Гърчеше се. Оо, и продължава.
– О, Боже мой – прошепна Лус. Кам и Габ бяха там. Предположи, че присъствието на трета жена в одежди означаваше, че и Моли е там.
– Бог няма нищо общо с това – промърмори Дий под нос. – А София е прекалено луда, за да го знае.
– Защо падналите са толкова тихи? – прошепна Лус. – Защо не се съпротивляват?
– Сигурно не осъзнават, че това място не е Божие светилище – каза Даниел. – Сигурно са в шок – знам, че аз щях да бъда – и София сигурно се възползва от това. Знае, че се тревожат, че всяко нещо, което кажат или направят, може да накара църквата да избухне в пламъци.
– Знам как се чувстват – прошепна Лус. – Трябва да я спрем.
– Тя понечи да тръгне към вратата, окуражена от пресния спомен за Старейшините, които бяха унищожили отвън, от силата на ангелите зад нея, от любовта на Даниел, от знанието за двете реликви, които вече бяха открили. Но една ръка стисна рамото й, издърпвайки я обратно в коридора.
– Всички оставате тук – прошепна Дий, като погледна в очите всеки от ангелите, за да се увери, че са разбрали. – Ако ви видят, ще разберат, че Лус е с вас. Чакайте тук. – Тя посочи към колоните, достатъчно дебели, за да се скрият зад тях трима ангели. – Знам как да се справя със сестра си.
Без дума повече, Дий влезе решително в параклиса, с токчета, чаткащи по черно–белия мозаечен под.
– Бих казала, че ти стигат толкова въжета, София – каза Дий.
– Кой е там? – изписка Вивина, стресната точно докато коленичеше.
Дий скръсти ръце на гърдите си, докато обикаляше около олтарите, цъкайки с език в знак на престорено неодобрение към работата на Старейшините:
– Много мърлява работа. На София може да се разчита, че ще се издъни точно по време на жертвоприношение, което ще има последици в космоса и във вечността.
Лус отчаяно искаше да огледа реакцията върху лицето на мис София, но Даниел я възпираше. Чу се стържещ звук, мелодраматично ахване и жесток тих кикот.
– А, да – каза мис София. – Моята блудна сестра се завръща точно навреме, за да стане свидетел на най–хубавия ми час. Това ще надмине прехваления ти пиано рецитал!
– Наистина си много задръстена.
– Защото нямам препоръчваната марка въже? – изсумтя София.
– Забрави въжето, глупачко – каза Дий. – Задръстена си в много десетки отношения и най–маловажното от тях не е, че си мислиш, че това може да ти се размине безнаказано.
– Не бъди снизходителна към нея! – изсъска третата Старейшина.
– Всъщност няма друг начин да подходя към нея – мигновено отвърна Дий.