– Благодаря, Лирика, но мога да се справя с Паулина – каза София, без да отмества поглед от Дий. – Или как караш хората да те наричат сега? Пий?7
– Знаеш много добре, че е Дий. Само ти се ще да знаеш защо.
– А, да, Дий. Голяяяяяяма разлика. Е, нека се насладим възможно най–добре на кратката си повторна среща.
– Пусни ги да си вървят, София.
– Да ги пусна? – София се изкикоти злобно. – Но аз ги искам мъртви. – Гласът й се усили и Лус си представи как ръката й се спуска над ангелите, вързани върху олтарите. – Най–вече искам мъртва нея!
Лус не можа дори да ахне. Знаеше кого има предвид библиотекарката.
– Това няма да попречи на Луцифер да заличи съществуването ти. – Гласът на Дий звучеше почти тъжно.
– Е, знаеш какво казваше винаги татко: „И без друго всички сме се отправили към Ада“. Със същия успех можем да се опитаме да получим каквото искаме, докато сме на тази Земя. Къде е тя, Дий? – изсъска София. – Къде е онова хленчещо дете Лусинда?
– Нямам представа. – Гласът на Дий беше гладък и равен. – Но дойдох тук, за да ти попреча да откриеш.
Сега Даниел позволи на Лус да се приближи малко до входа на първия параклис.
– Мразя те! – извика София, като скочи върху Дий. Роланд се обърна да погледне Даниел, питайки го с очи дали е редно да се намесят. Даниел изглеждаше уверен в способностите на Желаната. Поклати еднократно глава.
Старейшините, помощнички на София, гледаха от олтарите си как двете сестри се търкаляха по пода, излизайки от полезрението на Лус, а после влизайки обратно в него. Дий отгоре, после – София, после – отново Дий отгоре.
Ръцете на Дий намериха врата на София и стиснаха. Лицето на старата библиотекарка от „Меч и Кръст“ стана яркочервено, докато ръцете й се напрягаха, опрени в гърдите на Дий, и тя се бореше да оцелее.
София бавно повдигна коляно, докато то се притисна дълбоко в корема на сестра й, за да я отблъсне назад. Ръцете на Дий бяха напълно протегнати, посягащи да удържат врата на София. Взираше се надолу към разкривеното от гняв лице на сестра си, с пламтящи от омраза очи.
– Сърцето ти стана черно, София – каза Дий, с глас, омекнал от нещо като носталгия. – Сякаш угасна светлина. Никой не можеше да запали отново светлината. Можехме само да се опитаме да ти попречим да връхлетиш върху нас в тъмното. – После тя пусна София и й позволи паникьосано да си поеме шумно дъх и да напълни с въздух дробовете си.
– Ти ме предаде – изрече задъхано София, когато Дий хвана в ръце яката на сестра си, затвори очи и посегна да разбие черепа на София в плочките на мозаечния под.
Но вместо това се разнесе дълъг писък, когато Дий беше запратена във въздуха. София я беше изритала със сила, каквато Лус бе забравила, че старицата притежава. София скочи на крака. Беше потна и със зачервено лице, косата й беше бяла и разчорлена, когато затича към мястото, където Дий се беше отпуснала на няколко стъпки от нея. Лус се повдигна на пръсти и трепна, когато видя, че очите на Дий бяха затворени.
– Ха! – София се върна при олтарите и посегна под онзи, върху който бе завързан Кам. Измъкна сноп звездни стрели.
Обратно в нишата, Роланд отново хвърли поглед към Даниел. Този път Даниел кимна.
В един миг Ариана, Анабел и Роланд литнаха от скривалищата си и влетяха в стаята. Роланд се устреми към мис София, но в последния миг тя се сниши и ловко го избегна. Крилото му я зашлеви през лицето, но тя се бе измъкнала от хватката му.
При вида на ангелските криле, другите две Старейшини се отдръпнаха, присвивайки се от примесен с паника страх. Анабел ги удържаше, докато Ариана отвори с щракване едно ножче, което извади от джоба си – розовото, същото, с което Лус беше отрязала косата й месеци преди това, – и започна да реже въжетата, пристягащи Габ към олтара.
– Спрете или ще го убия! – извика София на ангелите, докато измъкваше шепа стрели и скачаше върху Кам. Възсядайки го, тя вдигна сребърните стрели над главата му.
Тъмната му коса беше сплъстена и мазна. Ръцете му бяха бледи и треперещи. Мис София изучаваше тези подробности със злорада усмивка.
– Наистина обичам да виждам как някой ангел умира. – Тя се изкиска, като държеше звездните стрели високо вдигнати. – И толкова предизвикателен за убиване. – Тя погледна отново надолу към Кам. – Смъртта му ще бъде прекрасна гледка.
– Давай. – Гласът на Кам прозвуча за пръв път, нисък и равен. Лус почти изпищя, когато го чу да промърморва: – Никога не съм молил за щастлив завършек.
Лус беше гледала София да убива Пен с голи ръце и без никакви угризения. Това нямаше да се случи отново.
– Не! – извика Лус, като започна да се бори да се освободи от хватката на Даниел и го повлече със себе си в параклиса.