– Много отдавна Луцифер беше пръв сред всички – каза Анабел. След кратка пауза, тя хвърли поглед към Лус и забеля за шока й. – Той беше там, до всичко, което се случваше. После той се разбунтува, а Габ се издигна.
– Макар че да бъдеш втори по ранг след Трона е нож с две остриета – промърмори Ариана. – Питай старата си дружка Бил.
Лус искаше да попита кой е следващият по ранг след Габ, но нещо я спря. Може би някога е бил Даниел, но неговото място в Небесата беше застрашено, защото той продължаваше да избира Лус.
– А Моли? – попита накрая Лус. – Нейната смърт... обезсилва ли тази на Габ? По отношение на баланса между Рая и Ада? – Чувстваше се безсърдечна да говори за приятелите си като за предмети – но освен това знаеше, че, точно сега, отговорът имаше значение.
– Моли също беше важна, макар и с малко по–нисък ранг каза Анабел. – Разбира се, това беше преди Падението, кога го тя се присъедини към войнството на Луцифер. Знам, че не е редно да говорим лошо за превърналите се в прах, но Моли наистина ми лазеше по нервите. Толкова негативизъм.
Лус кимна виновно.
– Но напоследък нещо в нея се промени. Сякаш се събуди. Тя хвърли поглед към Лус. – За да отговоря на въпроса ти: балансът между Рая и Ада все още може да бъде запазен. Просто ще трябва да видим как ще се развият нещата. Много неща, които сега имат значение, могат да загубят това значение, ако Луцифер успее.
Лус погледна към Ариана, която беше изчезнала зад вратата и беше кихнала три поредни пъти.
– Привет, нафталини! – Когато се появи, тя държеше бяла хавлиена кърпа и огромен кариран халат за баня. – Ще трябва да свърши работа засега. Ще ти намерим дрехи за преобличане, преди да тръгнем от Йерусалим.
Когато Лус не помръдна от купела, Ариана цъкна с език, сякаш подмамваше кон да излезе от конюшнята си, и вдигна хавлията пред Лус, за да влезе в нея. Лус се изправи, чувствайки се като дете, докато Ариана я загръщаше в кърпата и я подсушаваше. Кърпата беше тънка и груба, но халатът, който последва, беше дебел и топъл.
– Трябва да се изпаряваме, преди да пристигне туристическата кавалерия – каза Ариана, като прибираше ботушите на Лус.
Докато излязат от кръщелната и се върнат в параклиса, слънцето беше изгряло и хвърляше ярки лъчи светлина през изрисуваната върху цветните стъкла на прозореца сцена на Възнесението.
Под прозореца лежаха телата на мис София и другите две Старейшини, вързани заедно.
Когато момичетата прекосиха кръщелната и стигнаха до предната част на по–големия параклис, Кам, Роланд и Даниел седяха върху централния олтар, разговаряйки тихо. Кам пиеше последната разбъркана със звездна стрела газирана напитка от черната кожена раница на Фил. Лус можеше почти да види как окървавеният му глезен се покрива с коричка, а после коричката започва да се лющи. Той преглътна последната капка, завъртя рамо и с щракване го намести обратно в ставата.
Момчетата вдигнаха поглед и видяха Лус, застанала между Анабел и Ариана. И тримата скочиха от олтара, но Кам пристъпи пръв към Лус.
Тя стоеше съвсем неподвижна, докато той се приближаваше. Сърцето й биеше учестено.
Кожата на Кам беше бледа и това караше зелените му очи да изглеждат като смарагди. По протежение на пътя на косата му имаше пот, а близо до лявото му око – малка драскотина. Връхчетата на крилете му бяха престанали да кървят и бяха превързани с някаква фина марля.
Усмихна й се. Взе ръцете й. Неговите бяха топли и живи, а беше имало един миг, в който Лус си помисли, че може никога повече да не го види, никога да не види как очите му блестят, никога да не види как златистите му криле се разперват, никога да не чуе как гласът му се усилва, когато изрича някоя мрачна шега... и макар да обичаше Даниел повече от всичко, повече, отколкото смяташе за възможно, Лус не можеше да понесе да изгуби Кам. Именно това я беше накарало да се втурне в стаята.
– Благодаря ти – каза той.
Лус почувства как устните й потрепват, а очите й горят. Преди да осъзнае какво прави, тя рухна в обятията на Кам, почувства как ръцете му се обвиват около гърба й. Когато брадичката му се опря на темето й, тя заплака.
Той я остави да плаче. Прегърна я. Прошепна:
– Толкова си смела.
После ръцете на Кам се отместиха и гърдите му леко се отдръпнаха. За секунда Лус се почувства изстинала и уязвима, но после други гърди, други две ръце заместиха тези на Кам. И тя разбра, без да отваря очи, че това беше Даниел. Никое друго тяло във вселената не си пасваше толкова добре с нейното.
– Нещо против да се включа? – попита той меко.
– Даниел... – Тя стисна юмруци и притисна ръце около него: искаше й се да изстиска болката.