– Моята роля? – попита Лус.
– Която всъщност още не разбираме...
Габ смушка Даниел с лакът, прекъсвайки го рязко:
– Това, което той иска да каже, е, че всичко ще бъде разкрито в подходящото време.
Моли се плесна по челото.
– Наистина? „Всичко ще се разкрие“? Само това ли знаете, хора? Това ли повтаряте непрекъснато?
– Това и твоята значимост – каза Кам, като се обърна към Лус. – Ти си шахматната пионка, заради която силите на доброто и злото и всички между тях се бият тук.
– Какво? – прошепна Лус.
– Млъквай. – Даниел съсредоточи вниманието си върху Лус. – Не го слушай.
Кам изсумтя, но никой не обърна внимание на това. Звукът просто си остана в стаята като неканен гост. Ангелите и демоните мълчаха. Никой нямаше да се изпусне да каже нещо друго за ролята на Лус в спирането на Падението.
– Значи цялата тази информация, този лов на плячка – попита тя – е в тази книга?
– Повече или по–малко – каза Даниел. – Просто трябва да прекарам известно време с текста и да освежа паметта си. Надявам се, че тогава ще знам откъде да започнем.
Останалите се отдалечиха, за да дадат на Даниел достатъчно пространство на масата. Лус почувства как дланта на Майлс леко докосва задната част на ръката й. Почти не бяха говорили, откакто беше минала обратно през Вестителя.
– Мога ли да говоря с теб? – попита Майлс много тихо. – Лус?
Изражението на лицето му – напрегнато заради нещо – напомни на Лус за онези последни няколко мига в задния двор на родителите й, когато Майлс беше отразил образа й.
Така и не бяха говорили истински за целувката си на покрива пред стаята й в общежитието на „Шорлайн“. Със сигурност Майлс знаеше, че е било грешка – но защо Лус имаше чувството, че го подвежда всеки път, когато се държи мило с него?
– Лус. – Беше Габ, която се появи до Майлс. – Помислих си да спомена... – тя хвърли поглед към Майлс, – ако искаш да отидеш да посетиш Пен за миг, сега е моментът.
Добра идея. – Лус кимна. – Благодаря. – Тя хвърли извинително поглед към Майлс, но той само смъкна бейзболната шапка над очите си и се обърна да прошепне нещо на Шелби.
– Хм. – Шелби се прокашля възмутено. Тя стоеше зад Даниел, опитвайки се да чете книгата над рамото му. – Ами аз и Майлс?
– Вие се връщате в „Шорлайн“ – каза Габ: тонът й напомняше този на учителите в „Шорлайн“ повече, отколкото Лус бе забелязала преди. – Необходимо ни е да предупредите Стивън и Франческа. Може да имаме нужда от помощта им – а също и от вашата помощ. Кажете им – тя си пое дълбоко дъх, – кажете им, че се случва. Че е поставено началото на финална игра, макар и не както очаквахме. Кажете им всичко. Те ще знаят какво да правят.
– Чудесно – каза Шелби, като се мръщеше. – Ти си шефът.
– Йохохо–юхухууу. – Ариана сви длани около устата си. – Ако, ъъ, Лус иска да излезе, някой ще трябва да й помогне да слезе от прозореца. – Тя забарабани с пръсти по масата със смутено изражение. – Направих барикада от библиотечни книги близо до входа в случай че на някого от онези от „Меч и Кръст“ му се прииска да ни обезпокои.
– Давай. – Кам вече беше проврял ръка през сгъвката на лакътя на Лус. Тя понечи да възрази, но изглежда никой от другите ангели не смяташе, че идеята е лоша. Даниел дори не забеляза.
Близо до задния изход, Шелби и Майлс едновременно изрекоха: „Внимавай“ към Лус, с различна степен на настойчивост в гласовете.
Кам я отведе до прозореца: усмивката му излъчваше топлина. Плъзна нагоре стъклото на прозореца и двамата заедно поседнаха към кампуса, където се бяха запознали, където се бяха сближили, където той я беше подлъгал да го целуне. Не всички спомени бяха лоши...
Той скочи пръв през прозореца, приземявайки се меко на перваза, и протегна ръка да хване нейната.
– Милейди.
Хватката му беше силна и я накара да се почувства миниатюрна и безтегловна, когато Кам се спусна надолу от перваза, два етажа за две секунди. Крилете му бяха скрити, но въпреки това той се движеше така грациозно, сякаш летеше. Приземиха се меко на роената трева.
– Предполагам, че не искаш компанията ми – каза той. – В гробището – не, нали знаеш, като цяло.
– Правилно. Не, благодаря.
Той извърна поглед и бръкна в джоба си: извади малко сребърно звънче. Изглеждаше древно, с надпис на иврит отгоре. Подаде й го.
– Просто звънни, когато искаш да те взема обратно.
– Кам – каза Лус. – Каква е моята роля във всичко това?