Силвия Дей
Екстаз
Afterburn|Aftershock #1
1
Беше свежа и прохладна есенна утрин. Оставих зад себе си какофонията от гръмки клаксони и глъчката на пешеходците и прекрачих входа на небостъргача от огледално стъкло в центъра на Манхатън. Посрещна ме хладен покой. Токчетата ми тракаха по тъмния мраморен под на обширното фоайе в унисон с ускорения ритъм на сърцето ми. Личната ми карта се изплъзна от потната ми длан, когато я подадох на охраната. Получих посетителския си пропуск и се насочих към асансьора, но вместо да се успокоя, ми стана още по-нервно.
Случвало ли ви се е толкова силно да желаете нещо, че да не можете да си представите да не го получите?
В живота ми имаше две неща, към които изпитвах това чувство: мъжът, в когото бях така глупава да се влюбя, и свободната позиция за административен асистент, за която кандидатствах и сега отивах на интервю.
Мъжът се бе оказал ужасно неподходящ за мен, а работата можеше да внесе невероятни промени в живота ми. Дори не смеех да си представя, че си тръгвам от събеседването, без да ме одобрят. Просто имах едно такова чувство дълбоко в себе си, че ако започна работа като асистентка на Лей Янг, това ще ми даде криле и ще полетя.
Въпреки вътрешната мотивационна лекция, която си изнасях, когато стъпих на десетия етаж и пред погледа ми грейна входът на „Сейвър Инк“, дъхът ми спря. Името на компанията бе изписано с металически букви и женствен ръкописен шрифт върху двойната врата. Предизвикваше ме да дам воля на мечтите си и да се наслаждавам на всеки миг.
Докато чаках да вляза, изучавах с поглед добре облечените млади жени, които седяха на столовете в приемната. За разлика от мен не носеха дрехи втора ръка от миналогодишните модни колекции. Съмнявах се, че някоя от тях е работила на три места, за да си плати таксите за колежа. Тези момичета ме водеха по точки почти във всяко отношение, но бях наясно с този факт и не се притеснявах… много.
Когато охранителните врати се отвориха с бръмчене, огледах стените в цвят капучино, по които бяха окачени снимки на модерни ресторанти и известни готвачи. Във въздуха се носеше едва доловим аромат на захарни курабийки, който ми напомни за уюта от детството ми. Но дори той не ми помогна да се отпусна.
Поех си дълбоко въздух и се представих на рецепционистката — красиво чернокожо момиче с приятна усмивка. След това отстъпих встрани и застанах до стената. Дали интервюто, за което бях подранила с почти половин час, щеше наистина да се състои? Скоро ми стана ясно, че на всеки бе отредена петминутна аудиенция и някой от персонала въвеждаше и извеждаше кандидатите точно навреме.
По кожата ми изби фина влага от притеснение.
Когато ме повикаха, толкова бързо се оттласнах от стената, че се олюлях на високите си токчета. Непохватността ми бе отражение на разклатената ми самоувереност. Тръгнах по коридора след привлекателен младеж, който ме отведе до директорския кабинет. Пред входа имаше приемна с празно бюро, а зад поредната двойна врата бе разположено средището на властта на Лей Янг.
Младежът ме покани да вляза и се усмихна:
— Успех.
— Благодаря.
Щом прекрачих прага, най-напред привлече погледа ми съвременното и изчистено обзавеждане на стаята, а след това — жената, която седеше на огромно бюро от орехово дърво и изглеждаше много дребна. Навярно съвсем щеше да се изгуби на фона на зашеметяващата гледка с манхатънските небостъргачи, която се разкриваше от прозорците, ако не бяха ярките алени рамки на очилата й, идеално съчетани с нюанса на червилото върху плътните й устни.
Позволих си за един дълъг миг да попия с очи външния й вид и да се възхитя как кичурът посребряла коса на дясното й слепоочие бе изкусно вплетен в сложния й кок. Беше стройна, с грациозна шия и дълги ръце. Когато вдигна поглед от автобиографията ми и ме огледа, се почувствах оголена и уязвима.
Лей Янг свали очилата си и се отпусна назад в креслото:
— Заповядай, Джиана, седни.
Направих няколко крачки по кремавия мокет и заех един от кожените столове, подредени пред бюрото й.
— Добро утро — казах, но твърде късно се улових, че използвам бруклинския си акцент, който толкова дълго се бях упражнявала да прикривам. Жената пред мен като че ли не го забеляза.
— Разкажи ми нещо за себе си.
Прокашлях се:
— Ами, тази пролет завърших с отличен успех Университета на Невада в Лас Вегас…
— Току-що го прочетох в автобиографията ти — отбеляза, но смекчи думите си с лека усмивка. — Кажи ми нещо, което не знам. Защо си се насочила към ресторантьорството? Шейсет процента от новите заведения фалират през първите пет години от основаването си. Сигурно знаеш.