Бях си научила урока първия път, а той го бе потвърдил — връзката ни трябваше все някога да приключи. Без втори шанс.
Сложих статията на бюрото на шефката си и побутнах списанието към нея.
— В този материал за ресторантьорството и политиката се споменава бегло, че Пембри е подкрепял кампании на Рътлидж.
— Хмм… — Лей вдигна проницателен поглед и срещна моя. — Живяла съм пет години с Иън. Никога не е гласувал на избори. Освен това е твърде стиснат, за да похарчи толкова пари, колкото биха привлекли вниманието на някой Рътлидж.
Отпусна се на облегалката на стола си и започна да се върти наляво-надясно.
— Като се има предвид това — продължи, — не мога да си представя, че управител на компания за рисков капитал проявява повече интерес към бизнеса на Иън, отколкото към моя, без да е намесена лична мотивация. Финансово липсва каквато и да е логика.
Вдигнах ръце с разперени пръсти и признах:
— И на мен не ми се връзва.
— Ако попиташ Джаксън, би ли ти казал какво е запалило интереса му към Иън?
— Може би — отвърнах и седнах на стола срещу бюрото й. — Но той не е решаващият фактор в случая. Стейси предпочита Иън. Чад предпочита нас. Имаме контрол над ситуацията.
— Не ти ли е любопитно?
— Не и дотолкова, че да положа допълнителни усилия да разговарям с Джаксън. Започва да му просветва, че съм приела краткотрайната ни връзка за нещо по-сериозно, което е доста… неловко.
Лей ме погледна топло и със съчувствие.
— Според мен най-правилното решение е да приключим с тази сделка възможно по-скоро. Още днес ще разговарям с хората от „Мондего“, че ще продължим само с Чад. Едва ли ще са очаровани от това развитие, но мисля, че имам алтернатива, която ще им допадне.
Слушах я заинтригувано, приведена леко напред, и шефката ми се усмихна, като видя колко съм ентусиазирана.
— Тези двете. — Обърна монитора си към мен. На него имаше снимки на две жени. Едната беше смугла и екзотична, другата бе младолика блондинка. — Наблюдавам ги от няколко месеца. Специалитетът на брюнетката, Изабел, е местната италианска кухня, а русата, Инес, има склонност към френските рецепти.
Засмях се тихо:
— Международни дуели в кухнята.
— Ще трябва да поработим по-сериозно върху менюто, но щом не можем да осигурим двама, защо да не вдигнем мизата на трима?
— Страхотно!
Лей потри ръце.
— Ако имаме късмет, все пак ще гръмнем някоя и друга бутилка шампанско.
През отворената врата долетя звън от телефона на бюрото ми. Изправих се.
Шефката ми побутна своя телефон към мен.
— Можеш да говориш и оттук.
Взех слушалката и натиснах бутона за моята линия. От другата страна се чу мъжки глас:
— Госпожице Роси, Иън Пембри е. Добро утро.
Повдигнах учудено вежди и размърдах устни, за да кажа беззвучно на Лей: „Иън е.“ Тя се усмихна.
— Добро утро, господин Пембри. Тъкмо си мислех за вас.
— Очаквах да ми се обадите, но в един момент изгубих търпение.
Топлата нотка на веселост в тона му ми подейства веднага, както навярно действаше и на повечето жени. Не се и съмнявах, че всяка дама би слушала с наслада глас като неговия между чаршафите.
— Имате ли възможност да се видим за обяд по някое време? — попитах, като хвърлих бърз поглед към Лей, за да се уверя, че няма нищо против. Тя кимна.
— Поласкан съм, че предпочитате мен пред Джаксън — заяви Пембри и аз автоматично изправих рамене, — но се надявах да вечеряме заедно. Трябва да посетя едно събитие довечера и имам нужда от дама, която да ме придружи.
Пресегнах се и натиснах бутона на високоговорителя.
— Ами Стейси? — поинтересувах се.
— Тя е прекрасна, разбира се, но бих предпочел да заведа вас. Навярно и ти искаш да дойдеш, Лей? — предположи Иън, като се обърна директно към шефката ми. — Ще ти се да наглеждаш своето момиче. Нямам нищо против. Колкото повече, толкова повече. Събитието е официално. Бъдете на площадката за хеликоптери в Мидтаун най-късно в шест.
Лей се ухили. Разговорът явно повдигна настроението й, макар че не каза нищо в отговор.
— Приемате, че нямам други планове за петък вечер — отбелязах.
— Не се засягайте, госпожице Роси — отвърна мъжът развеселен. — Това е комплимент към вашата отдаденост. Ако не поставяхте работата си на първо място, Лей не би ви наела. Ще се видим довечера.
Линията прекъсна и поставих слушалката обратно върху телефонния апарат.
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че трябва да минем през няколко магазина — отговори шефката ми.