Изпуснах чашата. Чух далечен звън от разбиване на парчета, но не ми пукаше. Обвих ръце около широките му рамене и зарових пръсти в копринената му коса. Пиех жадно вкуса на шампанско и Джакс. Надигнах се на пръсти, за да задълбоча близостта ни.
Както винаги той ми даваше точно това, което очаквах от него.
Държеше ме, за да не мърдам, и поглъщаше алчно устата ми. Галеше я с кадифения си език, нежно засмукваше с устни или захапваше със зъби. Вкусваше ме. Превръщаше една обикновена целувка в еротично сливане, при което тръпнех от удоволствие.
Господи, как ми липсваше! Липсваше ми начинът, по който ме караше да се чувствам.
Изръмжа и грубият звук отекна в мен. Спусна ръце надолу, за да разтрие гърба ми. Държеше ме здраво, а в същото време движеше бедрата си и отъркваше твърдата си ерекция в слабините ми. Обливаха ме страстни вълни и кожата ми пламтеше. Джакс ухаеше изкусително — лекият аромат на сапун се смесваше с мъжествената миризма, която си беше само негова. Копнеех да потъна в него както някога, да притискам голото си тяло в неговото, докато помежду ни не остане нищо, дори въздух.
— Джия — прошепна дрезгаво и плъзна устни по бузата ми. — Господи, как те искам!
Затворих очи и стиснах ръце в юмруци, както ги бях вплела в гъстата му коса. Горях от желание, кожата ми бе изопната и твърде чувствителна.
— Нали ме имаше?
— Взех правилното решение, когато си тръгнах — промълви до ухото ми и погъделичка с дъх слепоочието ми. — Но това не значи, че не съжалявам.
В главата ми пищеше мъничък предупредителен глас:
— Ще ме нараниш.
— Ще те боготворя. — Сложи едната си длан на тила ми. С другата ръка сграбчи бедрото ми и ме притисна към себе си така, че усетих твърдата му мъжественост върху клитора си. — Спомняш си какво беше. Часове наред изучавах кожата ти с ръце и устни, докато членът ми бе вътре в теб…
— Докога?
Усетих стягане в слабините, сякаш тялото ми тръпнеше в очакване на оргазъм.
— Седмици — изпъшка Джакс. — Месеци. Господи, толкова съм възбуден, че чак боли!
Отскубнах се от прегръдката му:
— Сексът не ми стига. Имам нужда от нещо повече.
Пусна ме, но в погледа му гореше яростен пожар.
— Ще ти дам всичко, на което съм способен.
— За няколко седмици? За няколко месеца?
Треперех от напрежение — мъчех се да стоя настрана от него, а в същото време го желаех до полуда.
— Джия… — Джакс разтри лицето си с длани. — По дяволите! Вземи това, което мога да ти дам.
— Не е достатъчно!
— Трябва да е достатъчно. Господи… Не ме карай да те превръщам в една от тях!
Отскочих назад, уплашена от силата, с която изрече последните думи.
— Какво искаш да кажеш?
Джакс обърна гръб на къщата, хвана бутилката с шампанско и отпи голяма глътка.
Бях объркана и се взирах в него внимателно, но не виждах нищо друго, освен магарешки инат. Преместих поглед към балната зала и бляскавите двойки в нея. В този момент на терасата се появи Лей, хванала под ръка Чад.
Тогава осъзнах колко силно желая да разплета мистерията Джакс — толкова, че не ме интересуваше какво ще ми струва.
— Може ли да се присъединим? — попита Лей, когато се приближи до нас с кавалера си.
Улови погледа ми, когато се отпуснах на пейката. Тялото ми все още пулсираше от неутолена жажда.
Стрелнах с очи Джакс и забелязах, че не откъсва своите от мен. В тъмните им дълбини се таеше предизвикателство. Протегнах ръка към шампанското, той ми подаде бутилката и я сграбчих за гърлото.
Вдигнах я като за тост и отпих за предизвикателството.
6
„Не изчезвай. Искам да се видим пак…“
Последните думи, които Джакс ми прошепна на ухо, докато се разделяхме, не ми даваха мира по време на обратния полет към Ню Йорк.
Ако се привържех към него, щях да страдам, да храня надежди. Исках нещо повече. Но какъв избор имах? Трябваше да разбера какво се е объркало предишния път и какво го спираше дори сега. До днес приемах, че причината съм аз, или по-точно произходът ми, който не се вписваше в дългосрочните планове на Джакс.
Когато погледнах Лей, седнала на седалката срещу мен в самолета, тя тъкмо отваряше чантичката си. Бръкна в нея и извади сгънат лист. Побутна го към мен, аз го разгънах и пригладих върху масичката между нас, след което се зачетох в първия абзац. Преместих поглед надолу, за да видя подписа, и вдигнах глава.
— О, боже… Успяла си да накараш Чад да подпише?
— Предварителен договор — уточни шефката ми. — С условието, че ще привлечем и Изабел, и Инес, а ти ще ръководиш първия ресторант. Но общо взето е наш.