Подозирах, че спи с Иън Пембри или му е бивша любовница, но все още има чувства към него. Според мен затова не харесваше и Лей, но може би просто бе от онези жени, които мразеха всички останали от пола си.
— Надявам се, че стаите ви са удобни — усмихнах се, макар да знаех отлично, че не може да не са. Хотелската верига „Фор Сийзънс“ ненапразно имаше петзвездна репутация.
Стейси сви рамене и лъскавата й грива погъделичка кожата й. Лицето й бе ангелски красиво, бледо, обсипано с очарователни лунички. Смущаващо бе, че толкова сладка и невинна на вид жена със захаросан южняшки акцент може да е такава бясна кучка.
— Стават — измърка тя.
Чад извъртя очи и посегна да дръпне стола ми, за да седна.
— Страхотни са — увери ме. — Спах като заклан.
— Аз не — оплака се сестра му и грациозно се настани на стола си. — Иън не спря да ми звъни. Усеща, че става нещо. — Хвърли кос поглед към Лей, сякаш за да прецени какъв ефект са произвели думите й.
— Разбира се, че усеща — отвърна шефката ми спокойно. — Иън е умен мъж. Именно затова съм изненадана, че не е положил повече усилия, за да ви задържи и да сте удовлетворени. Знам, че е способен.
Стейси се нацупи. Чад ми намигна. Намигането рядко ми се струваше симпатично, но на него му се получаваше. То бе част от чара му на добро старомодно момче, балансиран от огнения му сексапил. Нещо в него подсказваше, че може да те напляска с готварска шпатула така сръчно, както умееше да я върти в кухнята.
— Иън направи много за нас — възрази Стейси. — Чувствам се като предателка.
— Не е нужно. Още не си подписала нищо — намесих се в разговора. Установила бях, че методът на обратната психология е най-успешен при хора с нейния опак характер. — Ако смяташ, че славата ви като екип има по-голям потенциал от твоята индивидуалност, определено трябва да послушаш интуицията си. Все пак тя те е довела чак дотук.
С крайчеца на окото си забелязах как на устните на Лей потрепна потисната усмивка. Стана ми приятно, че е доволна от мен, тъй като именно тя ме бе научила на всичко за прикоткването на егоцентрични характери и повеждането им в желаната от мен посока.
— Не бъди такъв инат, Стейс — промърмори Чад. — Нали разбираш, че тази сделка с казината е първокласна възможност за нас?
— Но може и да не е единствената — настоя сестра му. — Иън твърди, че трябва да му дадем шанс да се докаже.
— Казала си на Иън? — скастри я намръщен брат й. — По дяволите, нямаш право да вземаш такива решения на своя глава! Става въпрос и за моята шибана кариера!
Притеснена, стрелнах Лей с поглед, но тя само поклати глава едва забележимо. Беше невероятно колко хладнокръвна и спокойна изглеждаше, въпреки че тази сделка можеше да изравни резултата между нея и бившия й наставник, превърнал се в смъртен враг.
Холивудските заведения, с които Иън й бе извъртял номер, започнаха да западат, когато на звездите им омръзна да си играят на инвеститори и се заеха да си търсят други скривалища от данъчните, в които не се изискваше да се появяват публично. Двама готвачи от тежката му артилерия се върнаха в родните си страни, а след това цялото бреме се стовари на крехките плещи на близнаците Уилямс.
— Разбира се, сделката с „Мондего“ е ексклузивна само за „Сейвър“ — отбеляза Лей. — Какво ви предлага Иън?
Какво, по дяволите, се обърка? Поглеждах ту брата, ту сестрата, а после и шефката си. Приготвила бях договорите, чакаха кротко в късметлийската ми чанта под масата. Бяхме на финалната права, а изведнъж най-важният ни залог бе на път да ни се изплъзне.
По-късно щях да разбера какво е причинило вълната на осъзнаване, която трептеше по повърхността на кожата ми в онзи момент. Но тогава си помислих, че е лошо предчувствие. Сякаш инстинктът ми ме предупреждаваше, че сделката се е провалила много преди да седнем на тази маса.
После го видях.
Притихнах напълно, сякаш хищникът не можеше да ме види, ако не мърдам. Влезе в бара със сладострастна походка, заради която стиснах ръце в юмруци под покривката. Крачеше така леко и плавно, толкова самоуверено. По някакъв начин подаваше сигнал към женския мозък, че носи опасно оръжие между дългите си силни крака и знае как да го използва.
Боже, как знаеше.
Облечен със сив пуловер с шпиц деколте и стилен свободен панталон в по-тъмен цвят, изглеждаше като успешен мъж в отпуск, но мен не можеше да подведе. Джаксън Рътлидж никога не си вземаше почивка. Работеше здраво, забавляваше се здраво и чукаше здраво.
Посегнах към чашата с вода с трепереща ръка и мислено отправих молитва да не ме разпознае. Не изглеждах по същия начин като момичето, което някога се бе влюбило безнадеждно в него. Вече не бях същата.
И Джакс бе някак различен. По-слаб. По-жилав. Лицето му бе още по-впечатляващо заради непривичната острота в линията на челюстта и скулите. Вдишах дълбоко, но на пресекулки, когато спрях поглед върху тялото му. Реагирах на присъствието му така, сякаш ми бе нанесен физически удар.
Дори не забелязах, че Иън Пембри е с него, докато не се спряха пред нашата маса.