— Лельо Мери! — извика тя, когато дребната женица понечи да се качи в каретата с помощта на един достолепен мъж с посивяла коса.
Обръщайки се към гласа, Мери Стюарт ахна и ако мъжът зад нея не я бе прихванал през закръглената талия, щеше да падне.
— Криста! Боже господи, какво правиш тук? Нали трябваше да си в Тунис?
Шокът беше толкова голям, че тя забрави колко бързаше само преди няколко мига.
— Аз… аз се върнах, лельо Мери, ако пожелаеш да ме приемеш — изрече нерешително Криста. — Татко не ти ли писа?
— Скъпо дете, винаги си добре дошла тук — беше искреният отговор на Мери. — Но не съм получавала известия от Уесли още откакто ти замина от Лондон преди доста месеци. Случило ли се е нещо?
Мери застана пред Криста, неотлъчно следвана от посивелия мъж; озадачени бръчки покриваха благородното му чело.
— Мери — обърна се мило той към нея, — трябва да тръгваме, иначе корабът ни ще отплава без нас.
— Заминаваш? — запита Криста смаяна.
— О, божичко — завайка се Мери. — Само да знаех, че идваш… нали разбираш, много неща се случиха, откакто замина. Срещнах Чарлз — и тя отправи любяща усмивка към мъжа до себе си — и за двама ни това беше любов от пръв поглед. Като се има предвид възрастта ни… решихме веднага да се оженим. Чарлз ме отвежда в Испания и Италия на меден месец, смятаме да останем в чужбина поне една година или малко повече.
— Аз съм сър Чарлз Уайтлоу — каза мъжът с широка усмивка, запълвайки един от пропуските в развълнувания разказ на Мери. — Наистина ухажването и женитбата при нас бяха светкавични. Но леля ви похити сърцето ми още щом я видях. Бях вдовец от няколко години, без деца, които да смекчават самотата.
— Да — потвърди Мери и кафявите й очи се спряха нежно върху съпруга й. Понеже не се беше омъжвала, тя смяташе, че времето й е минало, докато не срещна Чарлз. — Той рядко ходи на светски събирания, рядко напуска имението си в Кент, но сигурно съдбата го е водила, когато е приел поканата за бала на семейство Джордън, където се срещнахме.
— Толкова се радвам за тебе, лельо Мери — каза Криста, изтривайки една сълза. — И за вас, сър Чарлз. Сега тръгвате на голяма обиколка.
— Точно така. — Сър Чарлз кимна и внезапно си спомни, че трябва да побързат. — И ако не побързаме, скъпа — обърна се той към Мери, — ще закъснеем твърде много. Освен ако, разбира се, не искаш да отложим пътуването сега, щом племенницата ти е дошла при тебе.
Разочарованието му личеше така ясно, че Криста протестира:
— Не! Не бива да променяте плановете си заради мене. Моля ви, не разваляйте медения си месец!
Мери за миг бе обзета от съмнение, но Чарлз забеляза:
— Нима си забравила, Мери, че сега този дом принадлежи на племенницата ти?
— Какво? — възкликна Криста, напълно зашеметена.
— О, господи — изстена Мери. — Цялото това бързане и радостта, че виждам Криста, ми замъглиха мозъка. Отсега нататък моят дом е при Чарлз, в Кент. За редките си посещения в Лондон ще използваме неговата къща, затова приписах тази на тебе, Криста — обясни тя задъхано. — Моят адвокат е запознат с подробностите, трябва да се свържеш с него. Направих те и моя наследничка.
— Мене? О, лельо, колко великодушно! — възкликна Криста, трогната от щедростта на леля си. — Как да ти се отблагодаря?
— Като ни идвате на гости в Кент — обади се Чарлз, отговаряйки вместо съпругата си.
— Разбира се — усмихна се Криста и веднага хареса стария джентълмен.
— Но… не е редно да те оставям тук сама — внезапно поклати глава Мери. — Какво имам предвид ли? Трябва ти подходяща придружителка, а аз освободих слугите. О, боже — обърна се тя с плачевна физиономия към Чарлз.
Изведнъж Криста се усмихна, отвори вратата на каретата и излезе, махвайки с ръка на Елиса и Ленор да я последват.
— Както виждаш, не съм дошла сама. Ленор — посочи към възрастната жена — е напълно способна да ми бъде придружителка, а Елиса — и обви ръка около кръста на младото момиче — е моя камериерка и компаньонка. Трите ще се справим чудесно съвсем сами, докато пристигне семейството ми.
Мери отправи обнадежден поглед към Чарлз.
— Мислиш ли… мислиш ли, че можем да я оставим с тях? — Толкова бе очаквала тази едногодишна ваканция извън страната с Чарлз!
Чарлз изгледа внимателно Криста, после отмести очи към Ленор и Елиса. И накрая каза:
— Криста ми изглежда отговорна млада жена. И щом брат ти й е позволил да пътува с Ленор и Елиса, ние можем само да постъпим по същия начин. Къщата вече е нейна собственост и тя може да прави с нея каквото пожелае. Не виждам защо да не продължим с осъществяването на нашите планове. Кога очаквате да пристигнат родителите ви, скъпа? — запита той Криста. — От думите ви съдя, че ще е скоро.