— Да, много скоро. Вероятно вече са на път. — Тя мъдро прецени, че трябва да не споменава нищо за болестта на майка си, за да не тревожи леля си. — Татко получи служба в Англия и аз… исках да пристигна предварително.
— Ами сватбата ти? — вметна Мери. — Мислех, че ти и Брайън ще се ожените в Тунис.
— Поради внезапното преместване на татко отложихме плановете си за неопределено време — отговори Криста. — С мене всичко ще бъде наред, лельо Мери, обещавам ти. Настоявам да не променяте плановете си. Съвършено способна съм да се грижа за себе си, докато дойдат и близките ми.
— Е… щом си сигурна — махна с ръка Мери, все още недостатъчно убедена.
— Напълно сигурна съм — повтори Криста с уверен глас.
— Съжалявам, скъпа, но вече трябва да тръгваме — прекъсна ги сър Чарлз, пристъпвайки нервно от крак на крак.
Мери прегърна Криста и я притисна силно към себе си.
— Само ако знаех — заизвинява се тя, разкъсвана между дълга си към племенницата и любовта към съпруга.
Но след миг Чарлз буквално я откъсна от прегръдките на Криста и деликатно я побутна към чакащата ги карета, така че Мери едва има време да хвърли ключовете от къщата в ръцете на младата жена.
— Имам открити сметки във всички лондонски магазини, скъпа — подвикна Чарлз през рамо. — Ще се чувствам по-спокоен на сватбеното пътешествие с леля ти, ако се снабдяваш с всичко необходимо на мое име. Не жали парите! Поднови декорацията, наеми слуги, изобщо прави каквото ти се хареса.
След тези думи той настани Мери в каретата и в следния миг те се отдалечиха бързо с умопомрачителна скорост, а леля й висеше на прозореца и й пращаше въздушни целувки.
— Съдбата действа по тайнствени пътища — каза загадъчно Елиса, гледайки към празната къща, която сега принадлежеше на Криста.
Криста отпусна изморено рамене. Пътуването беше дълго, изпълнено с тъга и страх за съдбата на Ахмед. Когато то свърши, я овладя смазваща умора и потискаща меланхолия.
— Уморена си — каза Ленор и поведе Криста към входа на къщата. В последните седмици тя научи истината за бременността на Криста и макар да беше разочарована, все още се държеше като квачка, която пази пиленцето си. — В къщата няма да има нищо за ядене, затова ще ида до пазара, а Елиса ще се погрижи за удобството ти.
След дълги съвещания трите жени решиха, че засега няма нужда да наемат допълнителна прислуга. Тъй като само Криста щеше да живее в къщата, Ленор пое готвенето, а Елиса чистенето. Хранеха се в кухнята и прекарваха заедно вечерите, потънали в спомени, докато Криста не започна да осъзнава, че нямат особена полза постоянно да се ровят в миналото.
Благодарение на кредитния запис трите си купиха подходящи дрехи и напълниха шкафовете с храна. Криста рядко се осмеляваше да излиза от къщата и градината, отиде само при адвоката на леля Мери, за да подпише документите, които я правеха законна наследничка на леля й, и се възползва от времето преди пристигането на родителите й, за да лекува мислите и сърцето си. Понеже говореше английски, Ленор пое задължението да пазарува, докато Елиса прекарваше дълги часове в опити да развлича Криста и да прогонва гнетящата я тъга. Но за нейно огромно огорчение задачата й се стори почти неосъществима.
Нощем сънищата на Криста се превръщаха в кошмари, тя си представяше Ахмед в някаква бездънна мина почти без въздух, с жестоки следи от бич по красивия загорял гръб. Беше ли още жив? Или беше избягал по някакво чудо? И тя пламенно се молеше обещанието му пред нея да му попречи да се върне в Константин с напразната надежда да я освободи от Абдулла. При последната им среща тя отчаяно се бе опитвала да го убеди колко опасно ще бъде за него, ако се появи в Константин. Ако го хванат отново, Абдулла вече няма да се поколебае да го прати на смърт.
Седмиците минаваха една след друга. Криста получи писмо от баща си. Пътуването им било отложено заради състоянието на майка й, но се надявали скоро да потеглят. Разчитал на леля Мери да не я оставя самичка и с нетърпение очаквал пак да я види. В плика имаше писма от брат й и сестра й и те почти разплакаха Криста. Тя живо си припомни скъпите им лица и младежките лудории. Освен това там намери и писмо от Брайън.
В него той повтаряше, че скоро ще дойде и ще я поиска за съпруга. Честно казано, Брайън заемаше доста малко място в ума на Криста. Мислите за Ахмед и за любовта, която бяха споделяли, не оставяха място за друг мъж. Нощем тя си представяше как прегръща Ахмед, как изпитва безграничната му любов по всички вълнуващи начини, които той й бе показвал. Нощ след нощ тя се събуждаше, изпитвайки усещанията, които ръцете и устата му бяха събуждали у нея, но неизменно се виждаше сама. Безутешните й хлипове често будеха Елиса и младото момиче я уговаряше да си легне отново, утешавайки я с нежни думи и чаша топло мляко.