— Леля Мери не е в Англия — каза тя.
Нямаше смисъл да го крие от Брайън, защото той така и така скоро щеше да го научи.
— Какво?! И ти живееш тук сама?
— Разбира се, че не — възрази тя с отбранителен тон. — Ленор и Елиса са с мене.
— Сигурен съм, че баща ти нямаше да склони да те прати в Англия, ако знаеше, че ще трябва сама да се грижиш за себе си.
— Точно затова не го споменавах в писмата си — призна предпазливо Криста. Още откакто пристигна в Лондон, тя редовно пишеше на семейството си.
Брайън се намръщи.
— Сега, когато вече съм тук, ще се погрижа за тебе. Щом се оженим, ще започна да се грижа за тебе както трябва.
Криста сподави смеха си. Как според него се е оправяла тя през всичките тези месеци без неговата помощ? Не беше дете, което да има нужда от покровителство. В изминалите месеци бе преживяла повече, отколкото друга жена на нейната възраст би трябвало да преживее. Със сигурност нямаше нужда Брайън да я надзирава.
— Брайън — поде Криста, търсейки думи. Изведнъж й се стори абсолютно наложително той да узнае, че тя е влюбена в друг мъж и не може да се омъжи за него. — Преди да продължиш с плановете си, има нещо, което трябва да знаеш. Нещо, което няма да ти хареса.
Брайън се гордееше, че никой не може да го заблуди, и знаеше за какво точно намеква Криста. Нима тя не разбира, че той вече е отгатнал какво са й сторили пиратите и Абдулла? По някакъв начин трябваше да я убеди, че това няма значение. Сър Уесли вече беше говорил с него за преживяното от нея и двамата бяха наясно, че тя не би могла да се измъкне невредима от това. Преглъщайки неприятните се усещания, Брайън бе уверил сър Уесли, че това няма значение за него; сватбата щеше да се състои според уговорката. Тогава благодарният сър Уесли бе обещал, че ще говори открито с краля за обещаващите перспективи пред Брайън, и го бе уверил, че в скоро време може да очаква нови върхове в кариерата си. Скоро щеше да притежава цялата власт и богатство, към които се стремеше.
— Няма нужда да ми казваш каквото и да било, скъпа — отвърна многозначително Брайън.
— Ти… ти знаеш?
— Мислеше ли, че няма да се досетя? Достатъчно дълго съм живял в държавите по Варварския бряг, за да знам какво се случва с красивите жени, пленени от пирати и продадени в робство. Сериозно се съмнявам, че си могла да избегнеш малтретирането от страна на тези негодници, но ако по някакво чудо е станало така, тогава със сигурност беят е злоупотребил с тебе. Аз обаче се съгласих да пренебрегна факта, че вече не си девствена — изрече той с великодушен тон. — Сега, когато се разбрахме за това, не би трябвало да има повече спорове.
Криста бе смаяна, не можа да намери думи. Наистина, Брайън би могъл да допусне, че е била похитена! Баща й и майка й вероятно също са изпаднали в плен на това недоразумение. Вярно беше, че вече не е девствена, но тя доброволно бе отдала невинността си, дълго преди пиратите да бяха нападнали „Бон ами“. Време беше да избави Брайън от заблудата, че скоро ще се ожени за нея.
— Не разбираш, Брайън — търпеливо започна да обяснява тя. — Аз не те обичам. Има… по-скоро, имаше… друг мъж.
Лицето на Брайън почервеня от негодувание.
— Друг мъж? Абдулла? Със сигурност не и той!
— Не, не Абдулла. Аз… аз се влюбих в този мъж, когото срещнах на борда на „Бон ами“.
Нямаше нужда Брайън да знае името на Марк или нещо друго за него.
— Къде е този мъж, когото обичаш? Защо не сте заедно? Трудно ми е да го повярвам, Криста. Този мъж със сигурност не те обича, иначе сега щеше да е с тебе.
— Той беше продаден в робство, също както и аз, и сега е в някоя испанска колония.
— Тогава той е изгубен за тебе — увери я Брайън. — Освен това, той може да не прояви чак такова разбиране, каквото аз проявявам към опетненото ти минало. Повечето мъже искат съпругата им да е невинна.
— Аз доброволно отдадох невинността си на моя любовник — призна Криста.
— Ти какво? — Червени петна заплуваха пред погледа на Брайън. — Ти си направила това, докато още си била сгодена за мене? — запита той невярващо.
Криста кимна, надявайки се, че най-накрая го е обезкуражила, но се случи точно обратното.
— Любовникът ти сигурно ще умре в робство. Както добре знаеш, малко хора успяват да избягат от испанците. Аз още съм твой годеник и когато се оженим, ще задоволяваш единствено мене. Ще се оженим, точно както баща ти възнамеряваше. Сега трябва да вървя. Искам да се настаня в моя клуб и да прекарам следващите няколко часа във вана, която да не е напълнена със солена вода. Имаме нужда един от друг, скъпа. С твоята съмнителна репутация имаш малки надежди за приличен брак, ако бъдеш дотолкова неразумна, че да ми откажеш. Колкото до мене самия, имам нужда от подкрепата на баща ти, за да постигна целите, които съм си поставил.