Криста изгледа невярващо гърба на Брайън, докато напускаше стаята. Той явно беше обмислил всичко в съвместния им живот. Въпреки признанието й, че обича друг мъж и че му е отдала невинността си, Брайън упорито настояваше да се оженят, както беше планирано. И най-накрая си бе признал, че има нужда от нея, че любовта не е основната причина да я иска. Нима родителите й толкова държаха тя да се омъжи за него? Тревожеха ли се за репутацията й, притесняваше ли ги фактът, че никой друг мъж освен Брайън не би я поискал? Може би, допусна тя, би трябвало да спази думата, която му беше дала, и да стане негова съпруга. Без съмнение би могла да постъпи и по-зле, а не искаше да се превръща в бреме за родителите си.
Макар че обичаше Ахмед с цялото си сърце и душа, Криста усещаше, че почти няма възможност двамата отново да се срещнат. Тя му беше казала — не, беше го умолявала — да я забрави и да живее живота си без нея. Имаше ли смелостта да последва собствения си съвет?
Елиса тихо влезе в стаята.
— Смяташ ли да се омъжиш за този мъж? — запита я тя с предпазлив глас.
— Не знам — призна искрено Криста. — Изглежда, нямам друг избор.
— Но дали ще е редно? Може би Ахмед…
— Не, научих се да живея с факта, че никога повече няма да видя Ахмед. Ако успее да избяга от испанците, а знам, че ще го направи, най-вероятно ще се върне в Константин и ще отнеме бейлика от Абдулла. Или ще умре, опитвайки се да го направи. Наистина вярвам, че съдбата му е да стане владетел на Константин. Нямам право да заемам място в живота му, защото сме от два различни свята, въпреки английския му произход. — Забелязвайки угриженото изражение на Елиса, тя я изгледа и запита: — Не харесваш Брайън, нали?
Елиса сви рамене, избягвайки погледа й. Нямаше с какво да обоснове чувствата си, затова предпочете да не ги споделя.
— Искам да бъдеш щастлива, Криста. Мисля само за тебе.
— Ти и Ленор сега сте част от моя живот. Ще останеш с мене, какво и да става — каза Криста с надеждата да я утеши.
— Знам — отвърна с половин уста Елиса. — Но все пак не мога да не се питам…
— Стига, Елиса — сви вежди Криста, изведнъж отегчена от тази тема. — Имам няколко седмици, през които да решавам. Може би дотогава Брайън ще открие, че не иска да се обременява за цял живот с мене, макар че родителите ми разчитат на този брак. А аз не искам да ги разочаровам. Напоследък не бях много добра дъщеря.
Елиса нерешително се обърна и излезе от стаята, молейки се Криста да знае какво прави, защото у Брайън Кент имаше нещо, което тя не харесваше и на което не вярваше.
18
Криста се завъртя бавно пред голямото огледало, оглеждайки внимателно лицето и фигурата си. Макар че се чувстваше остаряла с много години, тя откри шокирана, че изглежда все същата, както и преди половин година. Закръглените й гърди се извишаваха гордо, талията й беше все така тънка. Стройните хълбоци и дългите изящни крака завършваха образа на една съблазнителна и женствена красавица.
Колкото и да се опитваше, Криста не можеше да намери недостатък нито в лицето, нито в косата си. В чест на събитието светлорусите й къдрици бяха красиво подредени върху изящната й глава. Роклята, която най-добрата шивачка в града бе довършила едва предния ден, беше ушита от красива лавандулово-жълта коприна. Набрана фуста в бледорозово и виолетово се подаваше изпод ръба на красивата рокля, повдигнат на няколко места и прищипнат с красиви букетчета виолетки. Гладките й рамене бяха оголени, миниатюрни ръкави почиваха ниско над лактите. Макар че Криста реши, че изглежда така, както винаги, в действителност никога не беше изглеждала толкова омайваща и чувствено желана.
Когато преди две седмици Брайън я осведоми, че им е осигурил покани за бал, даван от сър Питър Трентън в чест на новия дук Марлборо, Криста направо бе онемяла. Беше чула, че старият дук е починал скоро след като Марк бе напуснал Англия, и се запита кой ще го наследи сега, когато внукът му е безвъзвратно загубен. Явно бяха намерили друг роднина, който да поеме титлата и именията.
Отначало Криста твърдо отказа да придружи Брайън, припомняйки си мъчителната болка, когато на бала на сър Питър, преди толкова месеци, бе срещнала за първи път Марк Карингтън и бе отдала сърцето си на своя берберски принц. Но Брайън така мило я уговаряше, че тя най-накрая се съгласи. Както й обясни Брайън, той бил срещнал сър Питър в клуба си и успял да му изтръгне поканата, макар че двамата не бяха на едно и също равнище в обществото… докато не споменал, че е сгоден за Криста Хортън. Харесваше му да размишлява за всички възможности, които се отваряха пред него като бъдещ зет на сър Уесли Хортън, какъвто със сигурност щеше да стане, ако успееше да убеди Криста, че бракът й с него е единственият път, отворен пред нея сега, след като репутацията й бе съсипана.