Выбрать главу

За да повдигне настроението на Брайън, както и да се представи отново във висшето общество, Криста посети шивачката и резултатът беше лавандуловата копринена рокля, която носеше сега. След завръщането си в Англия тя водеше толкова затворен живот, че повторното й излизане пред публика представляваше вълнуваща промяна. В края на краищата, никой не знаеше какво се е случило с нея в Алжир. Освен ако… Но не, нямаше да мисли за това, не и тази вечер.

Откакто се бе върнала, не виждаше други хора освен Елиса и Ленор, докато преди две седмици не бе дошъл и Брайън, за да я убеди да се върне в изисканото общество. Единственото, което я притесняваше, беше това, че той все още настояваше да се оженят възможно най-скоро и упорито я представяше като своя годеница въпреки протестите й.

Стресната насред размислите си от внезапния шум при входната врата, оповестяващ пристигането на Брайън, Криста се погледна за последен път в огледалото, преди да се обърне и тихо да излезе от стаята. Брайън чакаше в долния край на стълбището и по лицето му се изписа замислено изражение, докато наблюдаваше сметановата гладкост на заоблените форми, които се виждаха в дълбокото деколте на роклята й.

— Възхитителна си — каза той с треперещ глас, взе ръката й и целуна върховете на пръстите й, а после интимно прокара езика си по дланта й.

Криста потисна тръпката и бързо дръпна ръката си, изненадана от отвращението, което бе предизвикал допирът му.

Брайън бе поразен от гледката на деликатната руменина, разливаща се по високите й скули и издължената изящна шия. Като я видя такава, той се запита дали ще може да издържи да не я обладае през тези дълги седмици преди сватбата. В края на краищата, тя вече не беше невинна. Може би щеше да му позволи… Потокът на мислите му бе внезапно прекъснат, когато Елиса дойде във фоайето, носейки новото наметало на Криста от пурпурно кадифе. Досега Брайън почти не беше обръщал внимание на младото момиче, едва бе забелязал, че е доста приятна на вид. Но като я видя в новите дрехи, специално ушити за яркия й тен и дребната фигурка, с дългата развята черна коса и крехката талия, Брайън изведнъж разбра, че тя не е просто красива, а замайваща, възбуждаща по свой собствен начин, не като Криста. Тъмни мисли се надигнаха неканени в далечните глъбини на ума му. Със сигурност Елиса нямаше никого другиго в Англия, от когото да търси закрила, освен Криста, разсъди той пресметливо. Навярно младото, красиво момиче скоро ще падне жертва на безскрупулни мъже, ако Криста я освободи, след като се омъжи. Няма ли в такъв случай да му бъде вечно признателна, ако й позволи да остане с Криста и след сватбата? Достатъчно признателна, може би, за да му позволи да спи с нея?

— Идвам след минутка — чу Брайън гласа на Криста, докато нерешително откъсваше мисълта си от екзотичната красота на Елиса.

— Какво каза? — запита той разсеяно.

— Казах, че забравих нещо горе, но няма да се забавя — повтори Криста, питайки се къде ли се лутат мислите на Брайън.

Побързай, скъпа — усмихна се той угодливо, наблюдавайки как Криста изчезва в дъното на коридора.

С ъгъла на окото си забеляза, че Елиса се кани да излезе, и протегна ръка да я спре.

— Бих искал да поговорим, Елиса — каза той на стреснатото момиче.

— Да, господине — отвърна Елиса на английски. Благодарение на усилията на Криста тя вече доста добре се оправяше с езика. Изправи се пред Брайън, съзнавайки, че колкото повече го вижда, толкова по-малко го харесва, макар че нямаше с какво да обоснове заключението си. А сега дръзкият му изглед и похотливата усмивка й дадоха основателна причина да повярва, че скоро ще разбере каква е истинската му природа.

— На колко години си, Елиса?

— Шестнадесет — отвърна тя предпазливо.

— Толкова млада? Много си красива, знаеш ли…

Елиса сви вежди, питайки се какво точно е намислил Брайън. Не се наложи да чака дълго.

— Очаквам да проявиш съответна благодарност, че ти позволявам да останеш на служба при Криста, след като с нея се оженим. Тя като че ли държи на тебе и аз ще се съобразя с желанието й, докато това ми харесва. Или — добави той двусмислено — докато ти ми харесваш.

Елиса се направи, че не е разбрала, придаде си невинен вид и отговори: