— Ела, Марк, искам да танцуваме — изрече с жален тон Уилоу и го подръпна за ръката.
Раздразнен, но без да може учтиво да й откаже, Марк се намръщи, когато тя го поведе към мястото за танци. Имаше толкова много въпроси без отговор, които искаше да зададе, имаше толкова много неща да каже на Криста Как е успяла да се добере до Англия? Защо мъжът с нея твърдеше, че й е годеник? Защо я е освободил Абдулла? Без да иска, очите му се спираха върху плоския й корем и той се запита какво се е случило с бебето на Абдулла.
Усещайки мислите, които се въртяха в ума му, Криста разбираше, че трябва да се отдалечи от смущаващото му присъствие или да се срути окончателно пред Брайън и пред годеницата на Марк, защото сега тя вече знаеше кого споменаваха преди малко двете жени, чийто разговор бе дочула. Уилоу и Марк или вече бяха сгодени, или скоро щяха да се сгодят. Тя нямаше право да се намесва сега в живота му. Всичко се бе променило. Това, което някога означаваха един за друг, вече не съществуваше. Животът им бе поел в различни посоки.
Трябваше да избяга, да се съвземе от големия емоционален шок, който току-що бе преживяла. И Криста изрече с глас, почти готов да се пречупи:
— Бих искала да потанцувам, Брайън. В края на краищата, това е първият ми бал от месеци насам.
Думите й накараха подозренията му веднага да се уталожат и Брайън се усмихна:
— Разбира се, скъпа, нямам намерение да преча на дук Марлборо да се забавлява на собственото си тържество. Да, наистина, нека да танцуваме.
Марк ги загледа как се отдалечават, а лицето му остана все така намръщено.
— Защо си такъв мрачен, Марк? — запита Уилоу с кокетен тон. — Със сигурност вече си се отърсил от тази малка уличница. Досега навярно всички пирати от Варварския бряг са й се насладили.
— Защо трябва да проявяваш такава проклетия, Уилоу, когато не знаеш нищо? — изсъска Марк с глас, изпълнен с презрение. — Нямаш представа какво е преживяла Криста и нямаш причина да говориш за нея по този начин. Къде остана състраданието ти?
Уилоу трепна от суровия упрек, осъзнавайки, че още има защо да се бои от Криста Хортън, въпреки годежа й с досадния Брайън.
— Прости ми, любов моя — извини се тя мило, макар вътрешно да кипеше от негодувание, обида и презрение към жената, която притежаваше властта да й препречва пътя към неговото сърце. — Нека да танцуваме. Искам да почувствам ръцете ти около себе си.
Думите на Уилоу накараха Марк отново да се намръщи, защото в последните седмици тя се бе възползвала от всяка възможност да го привлече в леглото си. Досега се беше опазил, но само Аллах знаеше още колко време щеше да устои на изтънчените й съблазни. Той беше все пак мъж, мъж, който не бе докосвал женска плът, откакто за последен път се бе любил с Криста в Константин.
Последните седмици бяха истински ад за Марк. Когато най-накрая се видя оздравял след дългото и бавно възстановяване, той отиде до Лондон, за да наеме кораб, който да го откара до Алжир… при Криста, като напълно съзнаваше, че това може да му струва живота. След като мисли дълго върху прибързаното обещание, което бе дал на Криста в момент на слабост, все пак не успя да се освободи от притискащата го дилема. Само съветите на човек, когото също обичаше много, го задържаха толкова време в Лондон.
Макар да признаваше, че Уилоу беше му помогнала да понесе по-леко самотата и болката от загубата на Криста, той знаеше, че тя търпеливо чака да й направи предложение, непрекъснато чуваше от нея намеци за очакванията й да стане неговата дукеса. Но как би могъл да се ожени за друга, когато тази сирена с очи като синчец и коса с цвета на среброто владееше сърцето му? Макар че Криста беше навеки загубена за него, той все пак нямаше намерение да предложи брак на Уилоу, независимо от факта, че й дължеше живота си в буквалния смисъл на думата. Мисълта да спаси Криста от харема на Абдулла бе заела цялото му сърце и душа и не оставяше място за нищо друго. А сега, по някакво чудо, Криста отново беше толкова близо, че можеше да я поеме в прегръдките си.
Като не можа да измисли основателна причина да откаже на молбата на Уилоу, Марк я заведе към другите танцуващи двойки, като същевременно напрягаше поглед, за да открие обекта на своите желания сред гъстата тълпа. Ако можеше да се вярва на Брайън Кент, а нямаше причина да не му вярва, Криста скоро щеше да стане негова съпруга. Как е възможно тя да се омъжи за този мъж, питаше се Марк, докато не осъзна, че тя явно не е имала никаква представа, че той се е спасил от робството и е заминал за Лондон. Без съмнение бе сметнала, че вече никога няма да го види, и бе поискала да въведе поне някакъв ред в объркания си живот. Но Криста вече нямаше защо да търси закрила от Брайън Кент. И Марк се закле, че още преди нощта да е свършила, той ще вземе това, което му принадлежи.