Криста загуби Марк от погледа си в мига, когато навлезе сред танцуващите и се принуди да насочи разсеяното си внимание към скорострелните въпроси на Брайън относно познанството й с дук Марлборо. Надявайки се кратките й отговори да уталожат подозренията на Брайън, тя изведнъж усети, че е много уморена от непреставащия разпит в момент, когато все още беше в състояние на силно емоционално вълнение. Затова, когато танцът свърши, се престори, че е жадна, и помоли Брайън да й донесе чаша пунш, като знаеше, че суетнята около масата за напитки доста ще го забави и ще й даде достатъчно време да се измъкне навън и да събере обърканите си мисли.
Все още раздразнен от неприкритото собственическо поведение на Уилоу, Марк грейна, когато видя как един красив млад мъж си пробива път към него през гъстата навалица.
— Алън — посрещна го въодушевено Марк. — Страхувам се, че не съм толкова добре, колкото мислех, а на Уилоу много й се танцува. Защо не й кавалерстваш за следващия валс, докато аз събера малко сили?
Алън го изгледа тревожно, но едно заговорническо намигване успокои притеснението на младия мъж. Марк явно се беше уморил от демонстративното поведение на Уилоу и искаше да й избяга за малко.
Всъщност той бе видял Криста да се измъква сама от страничната врата и копнееше да я последва. Имаха да си говорят за толкова много неща, толкова много имаха да споделят. Марк се надяваше, че Алън ще разбере намека и ще държи Уилоу заета поне за известно време. Но преди да се измъкне навън в нощта, той намери Питър и лукаво го помоли да позанимава Брайън Кент поне един час с всякакви възможни средства.
Намери я застанала пред лабиринта, вгледана замислено в тъмнината, сякаш припомняйки си онзи момент преди месеци, когато се бяха срещнали за първи път… и се бяха целунали. Още тогава той бе разбрал, че това е съдбата му.
Марк се приближи към Криста толкова тихо, че тя не усети, че не е сама, докато не я обгърнаха две здрави ръце и не се озова притисната към едно гъвкаво, слабо тяло. Меки устни докоснаха тила й, вдъхвайки неповторимия й аромат, който накара сетивата му да затрептят от желание. Така беше винаги, когато двамата бяха заедно, страстта им беше експлозивна и всепоглъщаща.
— Криста, любов моя — прошепна Марк в розовата раковина на ухото й. — Не знам какво чудо те е донесло при мене, но никога вече няма да се мръщя на съдбата.
В мига, когато той я докосна, Криста разбра, че ръцете на Марк я обгръщат, че устните на Марк докосват нежната кожа на тила й. Толкова често бе лежала в прегръдките му, че веднага разпозна мъжествения му аромат, смесица от сапун, тютюн, подправки и естествената му мъжка миризма. Тя бавно се обърна и очите им се срещнаха под искрящата светлина на луната; в този миг Криста потъна в едни дълбоки изумрудени езера.
— Ахмед… Марк, аз…
Думите замряха в гърлото й, когато устните му се спуснаха и плениха устата и във властна целувка, която като че ли продължи безкрай, извиквайки спомена за това, как се бе чувствала в ръцете му, топла, мека и тръпнеща от страст. Това, което бяха споделяли, надхвърляше границите на тялото и спояваше душите. Този мъж я бе превел през прага на женствеността, този мъж я бе обучавал на изкуството на любовта, той я бе учил какво означава да изразява чувствеността си и да изисква любов в замяна.
Ласките му бяха едно върховно мъчение; близостта му, допирът и ароматът му я подлудяваха, за миг усещането й за реалност се изпари. Нищо вече нямаше значение, само това, че я обгръщаха ръцете на Марк, че там й беше мястото.
— Криста, любов моя, трябва да поговорим — каза той, откъсвайки се нерешително от устните й. — Ела.
Хвана ръката й и я поведе навътре в лабиринта, където знаеше, че няма да ги безпокоят. Тя го последва сляпо; скоро двамата стигнаха до една пейка и той я дръпна да седне до него. Криста си пое остро дъх и само се взираше в тези зелени очи, които я пленяваха с дръзките си, съблазнителни обещания.
— Марк.
Името му извика топлина и сладост на езика й.
— Криста, любов моя, знаеш ли какви мъки преживях, като мислех за тебе в последните месеци? Само като се сетех, че си била принуждавана да споделяш леглото на Абдулла, че носиш дете, което трябваше да бъде мое, това ме докарваше до ръба на лудостта. През всичките тези седмици, докато лежах болен, изпитвах много по-големи страдания от тези, които понасяше тялото ми.