Марк изведнъж осъзна, че е споменал за бебето, и очите му се насочиха към плоския корем на Криста. Според пресмятанията му сега тя трябваше доста да е наедряла.
— Какво стана с детето? Загуби ли го?
Криста замръзна, усещайки, че е дошло време да разкрие истината.
— Марк, няма никакво дете. И не е имало. Бременността ми беше измислена от доктор Саид, за да ме държи настрана от леглото на Абдулла.
Марк сви вежди, объркан.
— Не… не разбирам. Искаш да кажеш, че Абдулла никога… че ти никога… Но как е възможно да се случи подобно нещо? Не е характерно за Абдулла.
— Ще се опитам да ти обясня — изрече бавно Криста. — В действителност е много просто. Всеки път, когато Абдулла се опитваше да ме вземе, на мене толкова ми прилошаваше, че… че повръщах върху него.
— Ти си повръщала пред Абдулла? — изсмя се Марк, защото добре знаеше колко се отвращава Абдулла от всякакви болести. — Това е великолепно! Със сигурност Аллах е ръководил пътя ти.
— Може би — съгласи се Криста. — Когато се случи за втори път, Абдулла прати доктор Саид да ме прегледа. Добрият доктор не обичаше особено много брат ти и когато предложи този начин да ме държи далече от леглото му, аз веднага се съгласих. Каза на Абдулла, че съм бременна, и понеже той не беше спал с мене, значи детето можеше да бъде само от тебе. Пристъпите ми вбесяваха Абдулла, особено когато доктор Саид каза, че бременността ми щяла да бъде тежка и непрекъснато щяло да ми се гади. Както предсказа докторът, брат ти бързо загуби интерес към мене.
Марк се замисли.
— Защо не ми каза, когато имаше възможност? Защо съзнателно ме излъга?
— Отначало бях принудена да се съгласявам с думите на Абдулла. Той заплаши, че ще те убие веднага, ако възразя на нещо, казано от него. Предпочетох да те нараня, отколкото да причиня смъртта ти.
— Но продължи с лъжата и когато останахме по-късно сами — възрази Марк.
— Нямах избор. Тогава изобщо не знаех, че Абдулла е имал намерение да ме освободи срещу откуп. Само ако бях разбрала, щях да ти кажа истината. Моля те, разбери ме — изрече жално Криста. — Страхувах се, че ако знаеш истината, един ден ще се върнеш в Константин. Животът ти ми е твърде скъп, за да направя нещо, с което да причиня смъртта ти. Завръщането в Константин за тебе щеше да е равносилно на самоубийство. Знам, че Абдулла скоро щеше да разбере, че не съм бременна, и тогава сигурно щях да се самоубия, вместо доброволно да отида в леглото му. Затова те накарах да обещаеш, че ще си изградиш живот без мене, и виждам, че си последвал съвета ми.
Имаше ли нещо вярно в клюката, че Марк и Уилоу са се сгодили, запита се Криста. Марк явно беше последвал съвета й да я забрави и тя затвори очи пред внезапния прилив на болка, която тази мисъл предизвика у нея.
— За мене няма живот без тебе, Криста — изрече той с подозрително дрезгав глас. — Никога не съм имал намерение да спазя това обещание. Но кажи ми какво се случи, след като еничарите ме отведоха от Константин?
— След като Абдулла се отърва от тебе, вече не му бях нужна. Бях само инструмент за неговото отмъщение. А и тогава харемът му вече беше пълен с млади девственици, много по-млади и по-красиви от мене. Вече не му бях полезна, защото нямаше кого да измъчва посредством мене. Нито пък ме желаеше, защото мислеше, че нося дете. Слава богу, доктор Саид го убеди да пише на баща ми и да поиска откуп, за да ме върне жива и здрава на семейството ми.
— Баща ти ли отиде в Константин да те прибере? В Тунис ли те доведе, преди да се върнеш в Англия?
— Не, баща ми не дойде в Константин. Мама била болна, затова прати Брайън. А аз се върнах направо в Англия.
— Значи Брайън е бил тук в Лондон през цялото време с тебе? — стисна устни Марк.
— Не — каза Криста. — Татко смяташе, че трябва да напусна Варварския бряг и възможно най-скоро да оставя зад гърба си всички тъжни спомени, затова Брайън ме заведе в Алжир и ме качи на кораб до Англия. После се върна в Тунис. Съвсем отскоро е в Лондон.
— А ти скоро ще се омъжиш за годеника си.
— Това очакват родителите ми.
— Не. Няма да го позволя. Ти ме обичаш. Ние си принадлежим.
Криста се изчерви, неможейки да отрече. И отвърна с едва чут глас:
— Каза, че си бил болен. Разкажи ми как избяга от испанците и как се озова в Англия.
— Дължа спасението си и живота си на Уилоу — призна Марк и започна да разказва как Уилоу го бе видяла на ръба на изтощението и как бе откупила свободата му. — Бях болен от малария и тя сама се грижеше за мене, докато не оздравях. Доведе ме в Англия и месеци наред се възстановявах от болестта си. Дължа й повече, отколкото някога ще мога да й се отплатя.