— Марк, не. Не тук — замоли го тя, страхувайки се, че Уилоу или Брайън може всеки момент да ги изненадат.
Но думите й не намериха отклик, а вместо това пръстите му повдигнаха края на полите й и тя почувства топлината на ръката му върху чувствителната плът между бедрата си. Той намери влажното топло място и Криста ахна от допира му и от блаженството, което се разля из нея. Нежните му ласки я водеха към ръба на екстаза и я задържаха там надвиснала над пропастта, докато пръстите му вършеха чудеса с набъбналата й плът.
— Искам да ти дам наслада, любов моя — прошепна Марк в ухото й. — Хайде, не се въздържай. Харесва ми да ти доставям радост.
Подновеният натиск на пръстите му, танцуващи навътре-навън в онова място, което копнееше да го поеме, я хвърлиха в невероятен екстаз. Примирената въздишка, която се откъсна от устните й, бе задушена от устата на Марк, Криста остана без дъх, цялата трепереща. Нейната страст възпламеняваше неговата и той бързо разкопча панталона си, за да утоли растящата си жажда. Настани я на скута си и когато се размърда, тя усети цялата му твърда дължина да се опитва да навлезе в нежния отвор. Но намеренията му бяха осуетени от звука на приближаващи се стъпки, които захрущяха по чакъла и ги накараха да се отдръпнат един от друг.
— Марк, къде си? — разнесе се вибриращ, капризен глас.
— По дяволите! — изруга Марк, докато отместваше Криста от себе си, за да приведе в ред дрехите си, преди да й помогне да стори същото с нейните.
— Марк — извика с упрек в гласа Уилоу. — Знам, че си там, макар че Алън се опитва да ме разубеждава. Сам ли си?
— Можеше да й отговориш — въздъхна със съжаление Криста. — Надявам се да имаш добро обяснение за пред твоята… ъ-ъ… Уилоу.
— Не й дължа никакво обяснение — изсъска ядосано Марк. Ако беше имал само още няколко минути, щеше да обладае жената, за която толкова бе копнял, за която бе мечтал толкова месеци. Но този скъпоценен момент сега лежеше разбит на парчета в краката му и от него бе останало само дивото желание, което пулсираше в кръвта му. Криста беше негова, по дяволите, и ако трябваше насила да я убеди, че този брак с Брайън Кент не е нейната съдба, той нямаше да се поколебае да го направи.
Марк хвана Криста за лакътя и я поведе по криволичещите пътеки на лабиринта, а лицето му все още беше зачервено от потисканата страст — страст, която никоя освен нея не би могла да задоволи. Когато стигнаха изхода, Криста видя, че Уилоу не е сама. До нея стоеше красив млад мъж, който се взираше в нея, сякаш е видял призрак.
— Съжалявам, Марк — вдигна рамене младият мъж. — Опитах се, но…
— Няма нищо, Алън — успокои го Марк, потупвайки го по рамото. Обърна се към Криста, пренебрегвайки яростното изражение на Уилоу, когато тя видя, че именно Криста е жената, която е обсебила Марк, и каза: — Криста, това е брат ми Алън. Алън, това е госпожица Криста Хортън.
— Язид — ахна Криста с широко отворени очи. — Но аз мислех…
— Алън — поправи я приятелски младият мъж. — Това име е избрала майка ми. Наистина нямах представа, че съм пристигнал в Англия точно когато Марк е… заминал. Тогава дукът все още беше жив.
— Признавам, че бях почти шокиран, когато Алън ме посрещна у дома — намеси се Марк, а в гласа му се долавяше съвсем ясно огромната любов към по-малкия му брат. — Страхувах се, че никога повече няма да го видя.
— Но как…
— Нека Алън да ви разкаже — прекъсна ги грубо Уилоу, която не разбираше нищо от разговора и се чувстваше отхвърлена. — През цялата вечер почти не съм била с Марк и понеже той е мой придружител, имам намерение да го монополизирам за остатъка от вечерта.
Макар и с обтегнато от неудоволствие лице, Марк позволи на Уилоу да го хване под ръка и да го отведе към къщата. Щеше да е невъзпитано, ако нарочно я игнорира, защото наистина беше дошъл заедно с нея на бала и добрите маниери изискваха да й кавалерства. Като хвърли извинителен поглед през рамо, с който обещаваше на Криста, че следващата им среща ще бъде далеч по-задоволяваща, той изрече:
— Моля те, братко, погрижи се Криста да се прибере вътре.
Тя ги загледа как тръгват към разкошно осветената къща, дочувайки отслабващия в далечината укорителен глас на Уилоу:
— Какво, за бога, правеше с тази жена в лабиринта? Щом хората разберат каква е, ще я е срам да се покаже пред обществото.
Не чу ясно резкия отговор на Марк, но думите му веднага пресякоха оскърбленията на Уилоу.