Под слабата лунна светлина Алън видя разливащата се по лицето на Криста червенина и му се прииска да извие вратлето на Уилоу. Разбира се, знаеше всичко за Криста и Марк, защото бе прекарал дълги часове с брат си, докато той беше болен, и бе чул безброй пъти историята на тяхната злощастна любов.
— Не й обръщай внимание, Криста — успокои я той с глас, в който ясно се долавяше съчувствие. — Тя е толкова зла, колкото и ревнива. Знам със сигурност, че ти си единствената жена, която брат ми обича.
— Ти… ти знаеш за нас?
— Моля те, не се тревожи. С Марк сме много близки. Докато се възстановяваше от болестта си, той ми довери всичко. Знам всичко за тебе.
Криста наведе глава, не можеше да погледне Алън в очите — зелени очи, същите като на брат му. Той наистина доста приличаше на Марк. Висок, строен, с горд профил. Само синкаво-черната му коса беше различна от тъмнокестенявите къдрици на Марк.
— Криста, няма нищо срамно в това, което изпитваш към брат ми. Не се отричай от тази любов.
— Не разбираш, Алън — зае се да обясни Криста. — Опитвах се да кажа на Марк, че вече не сме същите хора. Сега има други неща, с които да се съобразяваме, други чувства, които трябва да вземаме предвид. Марк е.. Той дължи живота си на Уилоу и тя очаква да… да я направи своя съпруга.
— Марк каза ли ти, че е обвързан с Уилоу? — запита рязко Алън.
— Не точно — изрече бавно Криста, — но всички говорят за това. За всички е очевидно, че той и тя са двойка.
— За тебе може би, но не и за мене или за Марк. Брат ми те обича. Каза ли ти, че аз насила го задържах да не тръгне за Константин още преди да се е възстановил? Разказа ли ти как го карах да се откаже да предизвиква Абдулла, защото иначе нямаше да се върне жив?
— Значи знаеш, че Абдулла ме държеше като пленница?
— Казах ти, Марк ми разказа всичко. Всичко — повтори той, взирайки се втренчено в нея.
— О — изрече Криста едва чуто.
— Значи Марк му е казал за предполагаемата й бременност. Нищо чудно, че Алън е карал брат си да се откаже да търси жената, за която е предполагал, че е станала наложница на Абдулла. На върха на езика й беше да му разкрие истината, но в последния миг реши да остави на Марк да му каже и умело смени темата.
— Кажи ми как успя да дойдеш в Лондон, Алън. Как избяга от Абдулла?
— Великият везир научил за замисъла на Абдулла да заграби трона след смъртта на татко и ми прати вест. Тогава бях на лов със соколи в пустинята, живеех при туарегите. Върнах се веднага в града, надявах се да спася мама, но вече беше късно. Абдулла я бе пратил на смърт.
Криста съчувствено потупа ръката му, когато гласът му трепна от вълнение. Алън се изкашля и продължи:
— Знаех, че е глупаво да търся възмездие без помощта на Марк, затова избягах от Константин веднага щом стана възможно, като очаквах да намеря Марк в Англия. Но той явно е получил съобщението на великия везир преди мене, защото вече беше заминал. Слава богу, че пристигнах навреме, за да заваря жив стария дук. Той почина скоро след това, като остави титлата и именията си на Марк.
— И ти оттогава досега си бил все в Англия? — запита Криста.
— Нямах представа къде да търся Марк. Мислех, че ако изчакам достатъчно дълго, той ще ми прати вест къде да го открия. Великият везир знаеше, че съм тук, разбира се, но Марк ми каза, че също бил осъден на смърт малко след като аз напуснах Алжир. Абдулла не искаше никой да му напомня за управлението на татко.
Двамата вече бяха стигнали къщата; глъчката на веселящите се гости ги посрещна заедно с Брайън.
— Къде беше, Криста? — запита той остро, като изгледа внимателно Алън. — Търсих те навсякъде.
— Няма защо да се тревожиш, Брайън. Просто излязох навън да подишам малко чист въздух — обясни Криста. — А братът на дука беше така любезен да ми прави компания. Запозна ли се с лорд Алън?
Брайън се усмихна угоднически и обърна вниманието си към младия мъж, застанал до годеницата му.
— Нямах това удоволствие. Радвам се да се запозная с вас, милорд. Аз съм Брайън Кент, годеникът на госпожица Хортън.
Алън кимна кратко, питайки се как Криста е могла да се обвърже с такъв непоносим простак.
— Господин Кент, госпожице Хортън, приятно ми беше да се запозная с двама ви. — Зелените му очи се впиха в лицето на Криста, изразявайки съвсем неприкрито отношението му към нейния годеник.
Сякаш обвита в някаква мъгла, през останалата част от вечерта Криста танцуваше, усмихваше се и даваше свързани отговори на вейки отправени й въпроси, но от време на време очите й отскачаха към Марк и Уилоу, които флиртуваха и си говореха интимно като близки приятели… или като любовници. Изведнъж Алън се озова при тях и покани Брайън в библиотеката, за да пийнат нещо по-силно от пунш. С блеснали от гордост очи, понеже беше привлякъл вниманието на брата на дука, Брайън веднага прие поканата и остави Криста съвсем сама, без дори да се озърне.