Застанала пред огледалото, поправяйки прическата си, Криста не обърна достатъчно внимание на две накичени с бижута възрастни дами, които влязоха веднага след нея и я измериха от глава до пети с ледени погледи, в които се четеше неприкрито презрение.
— Не мога да си представя, че сър Питър ще кани хора като нея на този бал в чест на дук Марлборо — изсумтя една от жените и хвърли унищожителен поглед към Криста.
— Само си представете! Доброволно да съжителства с пиратите и да се съгласи да стане тяхна… наложница! — Говореха така, сякаш Криста я нямаше там. — Какво ли си мисли сър Питър за това? И този неин годеник. Какъв човек трябва да е, за да се ангажира с жена, чиято репутация няма да му се отрази добре? Питам се с колко ли пирати е спала?
Другата жена деликатно потрепери.
— Някой трябва да говори с негова светлост. Видях ги да танцуват и той изглеждаше доста заинтригуван от нея. Ако разбере каква е, сигурна съм, че ще избягва всякакви контакти с жена с такава репутация.
След като поправиха тоалета си, двете възрастни дами напуснаха стаята с високомерна походка, подхванали поли, докато минаваха покрай смаяната Криста.
— О, господи — изхлипа тя, закривайки лице с ръцете си. — Кой би могъл…?
И изведнъж отговорът дойде. Никой друг освен Уилоу не би могъл да разпространява такива злонамерени лъжи за нея. Изгаряна от ревност, тя гротескно бе изопачила истината и от репутацията на Криста не бе останало нищо.
В желанието си да избяга от непоносимото положение тя изтича от стаята и трескаво затърси Брайън, болезнено осъзнавайки презрителните погледи и унищожителните забележки, подхвърляни по неин адрес. С облекчена въздишка видя годеника си да влиза в балната зала с Алън, в блажено неведение относно грозните слухове, разпространявани от Уилоу.
Хвърли се към него и го замоли:
— Брайън, искам да си тръгнем! Веднага!
— Да си тръгваме? Веднага? — повтори глупаво Брайън. — Но аз толкова се забавлявам.
— Брайън, моля те, аз… зле ми е.
— Е, в такъв случай, скъпа, наистина ще си тръгнем — съгласи се той начумерено.
Алън озадачен проследи заминаването им, преди да се запъти да търси Марк. Ако се е случило нещо, което да е накарало Криста да си тръгне толкова прибързано, той имаше намерение да узнае какво е то.
Още в леглото въпреки късната утрин, Криста нямаше ни най-малкото желание да стане и да започне деня си. Снощната вечер беше истински кошмар. Макар че да види Марк жив беше по-скоро сбъднат сън, това, че откри Уилоу безвъзвратно заплела се в живота му, я хвърли в бездната на отчаянието. Трябваше да разбере, като имаше предвид колко ревнива беше Уилоу относно всичко, свързано с Марк, че тази жена няма да се поколебае да съсипе доброто й име при първата представила се възможност. Ако Уилоу искаше да я изложи на присмех пред хората и да я обезцени в очите на Марк, постигнала беше целта си.
— Криста, не ти ли е добре? — Тя беше така погълната от нещастието си, че не забеляза влизането на Елиса. — Не ти е присъщо да лежиш до толкова късно. Чух те, като се върна снощи, беше доста рано. Не ти ли хареса там?
— Само ако знаеше! — изстена Криста, припомняйки си хапливите забележки, отправени към нея от двете възрастни дами.
— Какво стана? Да не би Брайън…
— Не е Брайън, Елиса. Седни, скъпа, защото това, което ще ти разкажа, със сигурност ще те шокира.
Тя се надигна и остави Елиса да бухне възглавниците зад гърба й, а след това младото момиче се настани до нея.
— Ахмед е жив и здрав и е в Англия.
— Принц Ахмед е жив! — извика невярващо Елиса. — Откъде знаеш? О — добави тя, внезапно досетила се. — Видяла си го на бала. Ахмед е новият дук Марлборо.
— Точно така — потвърди Криста с измъчена усмивка. — Можеш да си представиш колко бях шокирана, когато се срещнахме лице в лице снощи.
— Представям си и той колко е бил шокиран, сигурно колкото тебе — коментира Елиса. — Можа ли да говориш насаме с него?
— Да — въздъхна Криста замечтано. — Нали разбираш, една… жена откупила свободата му, преди да го продадат на испанците. Една жена, която той познавал от по-рано. Всъщност любовницата му. Бил болен и тя го докарала в Англия.
— О — изрече Елиса, не знаейки как да реагира. — А ти каза ли на Ахмед истината за бременността си?
— Той сега се нарича Марк и да, казах му всичко. Слава богу, разбра ме и не ме обвини в нищо. Но за него това нямаше значение. Отново го подканих да си устрои живота без мене. Жена с моята опетнена репутация няма място в неговото бъдеще.