— Криста, за какво говориш? Та това е смешно!
— Не си чула всичко.
— Още ли има?
— Уилоу Лангтри, жената, която откупила свободата на Марк, беше на борда на „Бон ами“, когато Червената брада ни нападна. Тя не знае нищо от онова, което се случи, след като бях отвлечена, но нарочно разпространява злостни клюки за мене. Разказала на всички на бала, че съм била… че доброволно съм била наложница на похитителите си. Слухът плъзна като горски пожар и веднага започнаха да ме гледат като отлъчена, с презрение и погнуса. Ако Уилоу се е надявала да опетни името ми, за да ме направи недостъпна за Марк, наистина успя. Не можах достатъчно бързо да се оттегля от бала снощи.
— Кучка с кучка! — изсъска Елиса. — Марк със сигурност е достатъчно умен, за да пренебрегне злостните й приказки. Той е един от малкото, които знаят истината.
— Сега той е дук, Елиса. Ако се ангажира с мене, това ще навреди на репутацията му и на мястото му в отбраното общество. Дори Алън разбира дилемата ми.
— Алън?
— О, разбира се, че не знаеш. Братът на Марк, Язид, е в Англия. Сега се казва Алън. Дошъл приблизително по същото време, когато Марк заминал. Знам, че Марк много се зарадвал да види брат си жив и здрав, защото непрестанно се тревожел за участта му. И има още нещо, което не знаеш — засия Криста и очите й блеснаха дяволито. — Омар е при Марк.
— Баща ми? Той е жив и е в Англия? — възкликна щастливо Елиса. — Почти бях убедена, че не е оцелял, след като хората на Абдулла го изоставиха там, в пустинята.
— Не е лесно човек да убие баща ти — забеляза Криста, спомняйки си огромния мъж, който много пъти вече бе доказал верността си към Марк.
— Нямам търпение да разкажа на Ленор за Ахмед… исках да кажа, за Марк и за татко. Тя ще бъде също толкова щастлива, колкото и ние. — Изведнъж една отрезвяваща мисъл накара лицето й да помрачнее. — Какво смяташ да правиш, Криста? С Брайън, искам да кажа. Той очаква скоро да се ожени за тебе.
— Не знам — намръщи се Криста. — Трябва ми време да размисля. Искам да направя това, което е най-доброто, що се отнася до родителите ми, но…
— А за самата тебе? Нима твоето щастие няма значение?
Криста поклати глава.
— Моите желания не са важни.
Марк те обича. Знам, че е така.
— И аз го обичам, но трябва да вземем предвид твърде много неща. Колко време ще мине, преди той да ме остави и да замине отново за Константин, за да се разправи с Абдулла? Страх ме е, Елиса. Страх ме е да последвам сърцето си. Но ако отново го загубя, това ще ме убие!
20
Криста почти не беше шокирана, когато на следващия ден Марк се появи на вратата. Това, което я учуди, беше, че Алън е дошъл заедно с брат си. Лицето на Марк имаше непроницаемо изражение, когато влезе в къщата, решен да не допусне никой да го спре.
— Марк, какво правиш тук?
— Казах ти, че трябва да поговорим. — Когато погледът й се премести върху Алън, Марк добави: — Алън дойде да заведе Елиса да види баща си. Би ли я извикала?
— Защо не доведе Омар тук? — полюбопитства Криста.
Марк се усмихна и белите му зъби прорязаха широка ивица насред загорялото му лице.
— Не искам никой да ни прекъсва, докато… докато говорим. Ленор ще ги придружи. Ще ги повикаш ли или аз да го направя?
Криста изфуча:
— Това е моят дом и аз…
— Елиса! — изрева Марк. — Ленор!
Криста погледна към Алън за помощ, но младият мъж посрещна с развеселено изражение безмълвната й молба. Елиса се появи почти веднага.
— Принц Ахмед! — приветства го тя малко смутено, припомняйки си безсрамното си поведение в онази нощ, когато се бе опитала да го съблазни и си бе навлякла гнева му.
— Като виждам колко е привързана Криста към тебе, Елиса, и ти можеш да ме наричаш Марк, с името, с което съм познат в Англия — осведоми я той хладнокръвно. Виждаше се, че храни добри чувства към момичето. — Това е брат ми Алън, който е дошъл, за да те отведе да посетиш баща си. Ленор ще те придружи.
Отдавна свикнала, че желанията на господаря й трябва да бъдат веднага изпълнявани, Елиса не възрази, а само кимна в знак на съгласие. Като хвърли плах поглед към Алън изпод гъстите си тъмни мигли, Елиса показа, че по-младият брат на Марк я е заинтригувал. Според нея Алън беше също толкова красив като Марк, със същите горди черти и изумрудени очи, и от този миг нататък сърцето й бе безвъзвратно изгубено.
Алън изглеждаше също толкова омаян, колкото и Елиса. След Криста Елиса беше най-съвършеното същество, което някога беше виждал. Лицевите й кости бяха деликатно изваяни, устните пълни и червени. Високите, добре оформени скули придаваха тайнственост на екзотичните й черти. Гладката, копринено мека кожа блестеше в златисти оттенъци, гъстата тъмна коса се спускаше чак до тънката талия, която плавно преминаваше в заоблените хълбоци. Беше дребна, прилична на цвете, с твърди, високи гърди, които плениха искрящия поглед на Алън. Но Криста и Марк бяха така погълнати един от друг, че не забелязаха колко очарован беше Алън от красивото берберско момиче.