— Не си длъжна да отиваш, ако не искаш, Елиса — заяви ядосано Криста. — Не си слугиня, за да ти дават заповеди.
— Искам да видя баща си, Криста — отвърна Елиса, поглеждайки към Алън с игриво изражение. — Ще взема и Ленор.
Ленор избра точно този момент, за да влезе, изтривайки ръце в престилката си.
— Някой викаше ли ме?
После очите й се спряха върху Марк и Алън и тя извика зарадвана, хвърляйки се първо в прегръдките на Марк, а после към Алън. Когато момчетата растяха, тя помагаше на лейди Емили да се грижи за тях и се беше привързала към двамата си повереници. Но когато изведнъж си припомни, че те вече не са момчета, а зрели мъже, Ленор се отдръпна смутена.
Нито Марк, нито Алън обаче не даваха вид да са се притеснили от излиятелните приветствия на старата жена. И двамата си спомняха с добри чувства нейната привързаност към майка им, както и грижите й за тях, докато бяха деца. Когато я помолиха да придружи Елиса, тя се съгласи без никакво колебание, което само подкладе смущението на Криста. Не я интересуваше, че Марк нахлу така в личния й живот и отстрани приятелките й, сякаш имаше право да го стори. Но какво можеше да направи, дори да протестира, запита се тя, когато Алън вече извеждаше двете жени от къщата? Той се сбогува набързо с нея и отправи многозначителен поглед към брат си, което накара Криста да се облее в ярка червенина. Не й беше трудно да отгатне смисъла на безмълвното послание. Независимо дали й харесваше или не, след минути щеше да остане сама с Марк.
Вдигайки предизвикателно брадичка, Криста изрече:
— Много добре знаеш, че не можех да понеса да слушам тези отвратителни неща за себе си. Откъде, мислиш, са разбрали? Със сигурност не и от Брайън, който повече от всичко се страхува да не би някой да научи за опетненото ми минало. Ти ли им каза?
— Какво?! Криста знаеш, че никога не бих могъл да направя подобно нещо! — заяви Марк с твърд тон.
— Има само още един човек, който знае за мене и… и какво се случи на борда на „Бон ами“.
— Със сигурност не мислиш, че Уилоу… а, разбирам, че го мислиш. Не вярвам, че тя може да направи подобно нещо. Разбирам, че може да бъде… ъ-ъ… неприятна, когато нещата не стават така, както тя иска, но да разнася клюки за тебе, това е направо жестоко.
— Уилоу ще направи всичко, за да постигне целта си. Ще отречеш ли, че тя очаква да й предложиш брак? — предизвика го Криста.
Марк прояви благоразумието да се изчерви.
— Трябва да призная, че тази мисъл ми е минавала през ума, но никога сериозно…
— Може би не, но Уилоу със сигурност мисли напълно сериозно да стане дукеса — прекъсна го тя грубо.
— Дължа й живота си, Криста. Не мога да пренебрегна това. Освен това, този разговор не ни води доникъде. Не съм дошъл тук да говорим за Уилоу, дойдох да говорим за нас двамата.
— Няма „нас“, Марк. Животът ни пое в различни посоки. Уилоу иска да стане твоя съпруга и не виждам защо да й откажеш тази чест.
— Но аз обичам тебе, Криста. Толкова скоро ли забрави любовта ни? Не искам друга жена в леглото си, само тебе.
— Не съм… забравила нищо — задави се Криста, потръпвайки под горещия поглед на пронизителните зелени очи, които стигаха до дъното на душата й и караха тялото й да трепти.
— Може би трябва да ти припомня — каза той остро, разгневен от глупавата й съпротива срещу неизбежното.
Той нежно отмахна една къдрица от косата й, която се спускаше на бузата, после докосна треперещите й устни с пръст. Съпротивата й отлиташе като сухи есенни листа по вятъра. Той проследи очертанията на скулите и брадичката й, а допирът му караше реки от пламък да протичат по гръбнака й.
Ръцете му бяха топли и силни, спряха се на ключиците й, а после се спуснаха надолу към оголената й ръка и той започна да я масажира с кръгообразни движения, изпращайки еротични послания към мозъка й — послания, които тя напразно се опитваше да пренебрегне.
Тогава той я дръпна грубо към себе си и ръката му обгърна здраво гърба й.
— Сладка моя сирено — прошепна той със съблазняващ шепот. — Ти ме подлудяваш от желание.
Заровила лице в рамото му, вдишвайки неповторимия му мъжки аромат, Криста разбра, че е създадена единствено за този мъж, никой друг не можеше да го замени. Поддавайки се на вихъра на страстта, разбуден от неговото докосване, тя обви ръце около шията му. Ръцете му се плъзнаха надолу към ямката на шията й, после още по-ниско, към заоблените хълмове на седалището и я притиснаха към твърдото му тяло, докато тя не почувства мъжественото доказателство за неговото желание да я изгаря.