— Той е чудесен — въздъхна Елиса, след като мъжете се оттеглиха.
— Кой? — запита Криста разсеяно, мислейки все още за Марк. — Баща ти ли?
— Не — изкикоти се Елиса, — макар че и той е много добър. Поне Ленор мисли така. Говорех за Алън. Красив е колкото брат си. — И тя въздъхна замечтано, а Криста я изгледа с развеселено изражение.
— Като съдя по явното ти възхищение, май си си загубила ума по този младеж. И ако инстинктът ми не ме лъже, бих казала, че не само с тебе е станало така.
Тъмните очи на Елиса блеснаха щастливо.
— Какво стана между тебе и Марк, Криста? Разбрахте ли се?
— Ами., повече или по-малко — Тя сви рамене и се изчерви. — Имахме много малко време.
— Нямали сте време? Но нас ни нямаше няколко часа! Какво сте… О? — И Елиса се засмя широко. — Тогава, предполагам, всичко между вас е наред. Ами Брайън?
— Не мога да се омъжа за Брайън. Дори ако не се омъжа за Марк, никога не бих могла да се отдам на Брайън или на който и да било друг мъж.
— Радвам се — призна Елиса. — Брайън Кент не е мъжът за тебе. — Тя реши да спести на Криста истината за възмутителното поведение на Брайън предния ден. — Мислиш ли, че Марк ще се върне един ден в Константин? Алън е убеден, че той трябва да остане в Англия.
— Не толкова убеден, колкото съм аз — измърмори сухо Криста.
— По дяволите, Уилоу, не искам да те нараня, но ти знаеш какви са чувствата ми към Криста — каза Марк, прокарвайки дългите си пръсти през косата си, застанал пред Уилоу в богато обзаведената й дневна.
— Как можа, Марк? — упрекна го Уилоу, изпаднала в ярост. — Криста не е подходяща за тебе. Репутацията й далеч не е безупречна, може само да ти навреди, ако я направиш своя съпруга. Освен това — намекна тя хитро, — имаш голям дълг към мене. Ако не бях аз, сега щеше да гниеш на дъното на морето.
Марк се изчерви, припомняйки си своя голям дълг към Уилоу. Беше склонен да й даде всичко, каквото би поискала, но не и да й предложи брак. Накрая изрече:
— Нещата между нас няма да се получат, Уилоу. Не те обичам и със сигурност никога не съм споменавал за брак. Ако съм казал нещо такова, докато съм бълнувал, едва ли би могла да се позоваваш на такива мои думи. Искай ми каквото и да е, само не и това.
— Бракът е всичко, което искам, скъпи — усмихна се съблазнително Уилоу. — Мисля, че си забравил каква двойка бяхме. Имаше време, когато беше щастлив, че споделяш леглото ми. Ако дадеш шанс на двама ни, можем да възстановим магията.
Докато говореше така, Уилоу неотстъпно се приближаваше все по-близо до Марк и пълните й гърди се опряха в него. Озадачена от липсата на реакция, тя се притисна към твърдото му тяло, отърквайки се в мъжествената издутина, която опъваше панталоните му дори в покой. Никой друг мъж не можеше да се сравни с Марк по сръчност в леглото и тя беше готова да направи всичко, да прибегне до всякакви хитрини, само и само да го спечели. След това, което беше сторила за него, той й дължеше нещо повече от благодарност.
— Съжалявам, Уилоу — отвърна Марк, като я отстрани решително от себе си. — Няма да се откажа от Криста. Нито заради тебе, нито заради друга жена. Ще намеря начин да ти се отплатя, на не и чрез брак.
— А годеникът на Криста? — запита тя хитро. — Знае ли за вас двамата? Мислиш ли, че толкова лесно ще се откаже от нея?
— Той не я обича — отвърна сухо Марк. — Иска я само заради това, което баща й може да направи за неговата кариера.
— Значи се сбогуваме?
— Винаги ще мисля за тебе като за свой приятел, Уилоу. И ако някога…
— Знам — изфуча Уилоу. — Ако някога имам нужда от нещо, трябва само да те помоля. Много ти благодаря, но аз искам точно това, което ти не си склонен да ми дадеш. Върви си, Марк. И не се връщай, освен ако не се свестиш и не разбереш грешката си. Когато това стане, ще бъда тук и ще те чакам.
Съзнавайки, че опитът му да усмири червенокосата фурия не успя, Марк сви рамене и излезе. Трудно му беше да не си спомни, че някога нейното възхитително тяло му даваше невероятна наслада. Уилоу, вбесена, грабна първото, което й попадна под ръка, една безценна кристална ваза, и я запрати към затворената врата. След като се почувства малко по-добре, тя започна трескаво да мисли как да направи така, че да се срещне с жената, която Марк твърдеше, че обича.
Спомни си онези безкрайни дни и нощи в открито море, когато се бе грижила всеотдайно и неуморно за него, докато той изгаряше от смъртоносната треска, припомни си всичките му бълнувания, на които тогава не бе обърнала достатъчно внимание. И сега започна да проумява доста неща от това, което го бе чула тогава да изрича. Това й помогна да състави план как да се отърве от русокосата омайница, която й бе откраднала единствения мъж, който можеше да я направи щастлива.