Выбрать главу

По-късно същия ден Уилоу се изправи лице в лице с Криста, след като Елиса с неодобрителна физиономия я бе поканила в дневната.

— Здравей, Уилоу — приветства я Криста предпазливо. — Елиса каза, че искаш да говориш с мене.

— Не се прави на света вода ненапита пред мене, Криста — започна ядосано Уилоу, разтърсвайки яркочервената си коса. — Твърде високо си се прицелила, скъпа моя. Да омаеш един дук си е доста добро постижение за дъщерята на обикновен дипломат. Не ти трябваше много време да се отървеш от такъв господин Никой като Брайън Кент, когато Марк навлезе отново в живота ти. Не му ли навреди вече достатъчно много?

Криста изфуча възмутено.

— С нищо не съм му навредила. Обичам го и ти вече със сигурност трябва да знаеш, че и той ме обича.

— Любов! Ти си го омагьосала! Защо не си остана в Константин, където ти е мястото? Или не си била достатъчно жена, за да се харесаш на Абдулла? С колко пирати си спала, преди да те продадат на бея?

— Какво? Откъде… откъде знаеш за Абдулла? Какво ти е казал Марк?

— Забравяш, че седях до него дни и нощи и слушах бълнуванията му — тросна се Уилоу. — Това, което не ми беше казал, когато беше в съзнание, го изричаше в моментите на делириум. А ти доведе ли със себе си детето на бея? — запита тя хитро.

— Имаш… имаш грешка — заекна Криста объркано.

— Не мисля — каза Уилоу. — И ако настояваш за този брак с Марк, ще разкажа на цял Лондон, че си била наложница не само на пиратите от Варварския бряг, но и на бея от Константин. Никога няма да те приемат в доброто общество. Ще започнат да избягват и Марк, ако бъдеш достатъчно глупава да се омъжиш за него.

Млъкна, за да остави думите да подействат. Но Криста реагира бързо.

— Няма никакво дете — възрази тя, наблюдавайки реакцията на Уилоу. — И не е имало. Това е дълга история, Уилоу, но няма да ти досаждам с нея. Само ще кажа, че не съм имала дете нито от Абдулла, нито от някой друг.

Не ти вярвам — изсъска Уилоу. — И никой няма да ти повярва. Може да си оставила детето в Константин. А може да е умряло. Но аз съм убедена, че си родила дете от бея. И Марк е убеден. Помисли какво ще му причини оповестяването на този факт, когато клюките стигнат до него. Или до родителите ти.

Сърцето на Криста се сви. Способна ли беше тази жена на подобна низост? Разбира се. Особено ако смята, че това ще й спечели любовта на Марк. Лъжата, която я бе спасила от леглото на Абдулла, се връщаше, за да я преследва. Какво щеше да стане, ако пренебрегне заплахите на Уилоу?

— Виждам, че размишляваш надлежно по въпроса — произнесе подигравателно Уилоу. — Много умно от твоя страна. Освен това, Марк ми е много задължен и честта му изисква да изплати този дълг. Аз имам забележително влияние върху него, независимо дали го осъзнава или не. И докато този дълг остава неразплатен, той ще прави точно това, което аз му кажа.

— Разбирам, че Марк ти дължи живота си. Но той не е твоя собственост. Мислиш ли, че ще се задоволи да седи спокойно и да ти позволява да разпространяваш лъжи за мене?

— Лъжи? Не мисля — усмихна се снизходително Уилоу. — Нима не си била робиня на Абдулла? Нима не си живяла в харема му?

Криста се изчерви, неможейки да отрече обвиненията, които съперницата й хвърляше в лицето.

— Какво искаш от мене, Уилоу? — извика тя. — Да, бях робиня на Абдулла! Да, живях в харема му! Но той никога не ме е имал в леглото си, нито съм му родила дете. Господи, колко си безсърдечна!

Резкият смях на Уилоу почти я изкара от равновесие.

— Безсърдечна може би — допусна тя, — но и практична. Ти никога не си била предназначена да бъдеш дукеса, докато аз съм родена за това. Искам да кажеш на Марк, че не го обичаш, и да се оттеглиш. Омъжи се за господин Кент, прави каквото искаш, но стой далече от нашия живот.

— А ако откажа? — запита Криста с войнствен тон.

— Цял Лондон ще те презира и ще ти се присмива. Срамната ти репутация ще се разнесе надлъж и нашир и от срам няма да смееш да си покажеш лицето пред хората. Остави Марк на мене. Знам точно как да го утеша.

— Ти си луда! Няма да го направя. Марк е напълно способен да противодейства на всичко, което ти можеш да направиш, за да ме дискредитираш.

Проклета да бъдеше, ако позволеше на Уилоу да я заблуди с лъжите си! След всичко, което бе изтърпяла, заслужаваше своя шанс за щастие.