— Какво да направя, за да те убедя, че аз винаги ще имам преднина при Марк, независимо какви са чувствата му към тебе? — запита Уилоу, ядосана от упорството на Криста. — Как да ти докажа, че моето влияние върху живота му е много по-силно от твоето?
— Лесно е да се говори — възрази Криста, вирнала предизвикателно брадичка. — Можеш ли да го докажеш?
— Вече съм го доказала — заяви Уилоу. — Очаквам от тебе да се откажеш от Марк.
Криста се поколеба. Какво да направи сега? Уилоу със сигурност блъфира. Никой не можеше да бъде по-важен за Марк от жената, в която е влюбен. Но ако… ако Уилоу е права? Ако дългът му към нея е най-важното за Марк? Само ако знаеше, че лъжата, съчинена от доктор Саид, ще има такива последици, никога нямаше да се съгласи да прибегне до нея.
— Ако можеш да ми докажеш, че ти си по-важна за Марк, обещавам… обещавам да си помисля върху всичко, което ми каза — помъчи да се спечели време Криста.
— Това е всичко, което искам — усмихна се хитро Уилоу. — Не си прави труда да ме изпращаш. Знам къде е вратата.
Тя профуча покрай Криста във вихрушка от коприна и облак от жасминово ухание.
На следващия ден разговорът на Криста с Брайън протече точно така, както го беше предвидила. Беше всичко друго, само не и приятен. Брайън вече беше чул клюките, разнасяни от Уилоу, и започваше сериозно да се замисля дали да се жени за жена, чиято опетнена репутация е станала известна и в Англия. Това със сигурност нямаше да допринесе особено много за кариерата му, реши той. Съмняваше се дали и влиянието на сър Уесли ще бъде достатъчно, за да потисне слуховете за дъщеря му. Все още несигурен относно решението си във връзка с Криста, той с още по-голямо неудоволствие разбра, че и изборът вече му е отнет. Криста не желаеше да го приеме за свой съпруг независимо от неговото решение.
— Съжалявам, Брайън, но не те обичам — каза тя, надявайки се разочарованието му да не е особено голямо. Нямаше защо да се тревожи, тъй като Брайън беше дори облекчен от изявлението й, макар гордостта му да понесе сериозен удар поради факта, че не той е реши да скъса официално. — Ще се омъжа за друг.
— Какво — запита Брайън смаяно. — Кой е той? Кога се случи?
— Аз… това е дук Марлборо. Винаги съм го обичала. Той е мъжът, за когото ти казах. Съмнявам се, че изобщо щях да се омъжа за тебе, дори ако Марк не се беше върнал.
— Дук Марлборо! Но аз мислех, че сте случайни познати!
— Нещо много повече — призна Криста, като се изчерви. — Бяхме любовници. Марк ме помоли да се омъжа за него и не виждам как бих могла да му откажа.
— И това се случи след като го срещна преди два дни? — изрече изумен Брайън.
— Не искам да навлизам в подробности, Брайън, но това не е нещо, което се е случило само за една нощ.
— Ако аз бях дук, сигурно щеше да имаш други чувства към мене — нападна я Брайън с огорчен тон.
— Брайън, това не е честно! — извика Криста, поразена. — Аз обичам Марк. Влюбихме се още от мига, когато се срещнахме. Съдбата се помъчи да ни раздели, но сега отново сме заедно.
— Добре, скъпа, аз изобщо не съм разочарован — призна Брайън. — Започвам да се колебая дали да взема за съпруга една курва. Явно дукът е бил само един от многото ти любовници освен бея. Аз имам доста добро мнение за себе си, за да се задоволя с жена като теб.
Криста ахна, вдигайки ръце към гърлото си.
— Как смееш! Нима не означавам нищо за тебе?
— Означаваше това, което смятах, че баща ти може да направи за кариерата ми — изплю камъчето Брайън с нескрит сарказъм. — Сега не бих те взел, дори да ме молиш.
— Махай се, Брайън! — заповяда Криста с остър глас.
След срещата с Уилоу вече не би понесла и най-малкото оскърбление от Брайън.
— Отивам си, скъпа — усмихна се той и нахлупи шапката си. — Но ако внезапно се видиш изоставена от дука, когато твоето… доста колоритно минало те притисне в ъгъла, не очаквай да се върна при тебе. Освен ако — добави той хитро — не доведеш и онази твоя малка камериерка като част от сделката. Животът ще бъде доста по-весел, ако имам и двете в леглото си.
— Махай се, проклет да си! Отвратителен си! — изкрещя Криста, внезапно видяла Брайън без маска.
Той изобрази някакъв поклон и се оттегли с презрителен смях.
Криста се отпусна на един стол и благодари на щастливата си съдба, че я е спасила от брака с Брайън Кент. Как бе могла така да подцени сметкаджийската му природа? Ако родителите й знаеха, никога нямаше да се съгласят да я сгодят за него.
Изведнъж тя си спомни за Уилоу и изненадващото й посещение и страхът отново я овладя. Как смяташе тази жена да демонстрира своето влияние върху Марк? Нямаше начин да го направи, мъчеше се да се самоубеди Криста. Марк обичаше нея, а не другата. Тя трябваше да му се довери.