21
Заради някои неотложни работи около именията на дядо му Марк се върна при Криста едва късно вечерта на същия ден, когато се случи обяснението му с Уилоу. И макар денят му да бе изпълнен с работа, мисълта за Криста не напускаше ума му… колко прекрасно се чувстваше, обгърнат от всички страни от нейната копринена влажност, колко вълшебен бе вкусът и ароматът й. Колко я обичаше! Повече, отколкото би могъл да си представи, че може да обича друго човешко същество. Дори само когато се взреше в красивото й лице, това повдигаше духа му и подхранваше душата му.
— Марк, о, Марк! — възкликна Криста и се хвърли в прегръдките му. — Толкова се радвам да те видя.
С неустоимо опустошителна усмивка Марк призна:
— Мислех, че денят никога няма да свърши. Безброй срещи с посетители, безкрайно множество книжа за подписване… а аз искам само да те прегръщам и да те любя безкрайно. Липсата ти през всичките тези месеци беше непоносимо мъчение.
— За мене също, любов моя — отвърна с трепетен глас Криста. — Последните два дни съвсем промениха живота ми.
— Каза ли на Брайън?
Криста кимна.
— А той какво каза?
Тя изсумтя презрително.
— Не вярвам сърцето му да е сломено.
Марк я изгледа любопитно и запита:
— Какво трябва да означава това?
— Остави Брайън, Марк. Не искам да говоря за него. Достатъчно е само да кажа, че Брайън Кент вече не е част от живота ми и не е особено разочарован от това, че го изоставих. Родителите ми скоро ще се върнат в Англия и когато им обясня, със сигурност ще разберат.
— Къде е Елиса? — запита Марк, като се огледа наоколо.
— С Алън — усмихна се Криста. — Брат ти като че ли доста добре се разбира с нея.
— Надявам се да знае какво прави — подхвърли той мистериозно. — Къде е Ленор?
— Легна си.
— Значи сме сами, Криста. Искам да те любя. Цял ден чаках този момент. — И една ленива усмивка открехна ъгълчето на устата му.
Прочете отговора в чувствения пламък в нейния поглед. Тя леко прокара пръст по ясните линии, очертаващи челото му, по трапчинките, които се открояваха по бузите му, и по рязката, която разделяше брадичката му на две, щом се усмихнеше. Чуплива коса обграждаше лицето му, завеса от гъсти мигли правеше зелените му очи извънредно живи, струящи неустоим пламък. Тя го искаше също толкова силно, колкото и той нея, и за тези чувства не бяха необходими никакви думи.
— Не ме гледай така, сладка моя сирено, защото се изкушавам да те взема тук, на пода — изрече Марк с дрезгав шепот, докато я притискаше към тялото си.
Разтапяйки се в прегръдката му, тя се поддаде на пулсиращата топлина на устните му, които плениха нейните.
Ръцете му бродеха свободно по тялото й, докато устните му я целуваха все по-страстно и дори през стягащите ги дрехи тя усещаше как ускорено бие сърцето му. Една сладка болка започна да извира в долната част на корема й и се разля из слабините й, тя го пожела с такава сила, която по нищо не отстъпваше на изгарящото желание на Марк.
— Ела, любов моя — почти изхълца тя.
Хвана здраво ръката му и го поведе към спалнята си, надявайки се, че Ленор и Елиса няма да се учудят, ако го намерят в нейното легло.
Изведнъж на вратата се почука силно и Марк издаде нечленоразделен звук, нещо средно между израз на неутолима страст и гняв от това, че някой нарушава усамотението им.
— Елиса? — запита той с недоволен глас.
— Не мисля така. Тя си има ключ.
Чукането не преставаше и тя тръгна да види кой е.
— Не отваряй — замоли я Марк, усещайки хладната тръпка на неприятно предчувствие.
Криста замря, нещо в тона му почти я убеди да удовлетвори молбата му… но в този миг позна гласа, който ги викаше през затворената врата.
— Марк! Криста! Знам, че сте вътре. Моля ви, отворете ми. Спешно е.
— Уилоу! — изстена Марк. — Какво иска, по дяволите?
— Марк, моля те, имам нужда от помощта ти!
Уилоу явно бе улучила подходящите думи, защото Марк реагира веднага.
— Пусни я, Криста. Сигурно е изпаднала в затруднение, за да дойде тук.
Ядосана от ненавременната поява на Уилоу, Криста все пак изпълни молбата му. Още с отварянето на вратата Уилоу се хвърли към Марк и той се принуди да подхване пищната й снага, за да не я остави да се строполи на пода. Изруга полугласно, хвърли извиняващ се поглед към Криста и внимателно отмести Уилоу от себе си.
— Отчаяно се нуждая от помощ, Марк.
— По това време на нощта? Как разбра къде да ме търсиш?
— Отидох до къщата ти и след като дълго увещавах Омар, той ми каза къде да те намеря.