— Добре, Уилоу, какво, по дяволите, е толкова важно, че си тръгнала да ме преследваш?
— Можем ли да поговорим насаме? — запита Уилоу, хвърляйки подозрителен поглед към Криста.
— Нямам тайни от Криста — изрече Марк с любезен, но непреклонен глас.
Уилоу сви рамене.
— Щом казваш. Спомняш ли си, че ти казвах, че бащата на Робърт се опитва да ми отнеме наследството на съпруга ми? — Марк кимна. — Този подъл човек претендира, че понеже Робърт няма наследници, всички пари и земи в Корнуол, които е наследил от баба си, трябва да се дадат на по-младия брат на Робърт. Марк, тези земи ми трябват. Всичките ми пари идват оттам. Без този доход съм съсипана. Семейство Лангтри винаги са ме мразили.
— Какво очакваш да направя, Уилоу?
— Нямам си никого, Марк, никого, към когото да се обърна за закрила. Днес получих известие, че след седмица в Корнуол ще има съдебно изслушване. Ако не ми помогнеш, ще загубя всичко. Освен това, и ти имаш известен дял в тези мои затруднения.
Марк несъзнателно сви вежди, осъзнавайки правотата на думите й. Семейство Лангтри бяха намразили Уилоу едва след като бяха научили за авантюрата й по време на отсъствието на съпруга й.
— Не съм вещ в правото, Уилоу. Какво точно искаш от мене?
— Ела в Корнуол с мене. Помогни ми да се преборя.
— Познавам един адвокат в Корнуол, който може да ти помогне. Запознах се с него, когато бяхме ученици. Ще му напиша бележка и можеш…
— Не! — заяви Уилоу и му хвърли укорителен поглед. — Няма да стане! Трябваш ми ти, Марк. Толкова скоро ли забрави какво направих за тебе?
Ярост замъгли погледа на Криста. Да апелира към чувството за дълг на Марк, за да спечели благосклонността му! Тя изобщо не се заблуждаваше, защото познаваше демоните, които подтикваха действията на тази жена. Марк със сигурност не беше толкова наивен, че да се хване в капана й. А може би беше? Отговорът дойде почти веднага и я смая.
— Кога заминаваш, Уилоу?
— Сега! Веднага! Няма време за губене. Корнуол е далече от Лондон.
— Почакай в каретата — нареди той. Гласът му прозвуча рязко, разсеяно. — Искам да поговоря насаме с Криста.
— Разбира се — изрече с триумфален тон Уилоу. — Съжалявам, че това става в неудобен момент, Марк.
Но въпреки тези думи очите й грейнаха от задоволство.
— Няма значение, Уилоу. Изчакай ме отвън, моля те. — В мига, когато Уилоу затвори вратата, Марк прегърна Криста. — Не мога да откажа, любов моя. Ако не беше Уилоу, сега нямаше да сме заедно.
— Умолявам те, Марк, не отивай — замоли го тя, а в очите й блеснаха сълзи. — Не вярвам на тази жена. Тя е способна да направи какво ли не, само и само да ни раздели. — Съзнателно не му каза за неотдавнашното посещение на Уилоу, защото не искаше нищо да влияе на решението му, само любовта му към нея.
— Сигурно разбираш, че не искам да тръгна, но нямам избор. Когато дългът към Уилоу престане да виси над главата ми, ще се освободя от нея. Няма защо да се страхуваш, любов моя. Каквото и да направи тя, то няма да може да ме отдалечи от тебе. Изчакай ме. Когато се върна, ще се оженим веднага. Съдбата ни е да бъдем заедно.
— Марк, настоявам… не, моля те — не отивай. Нека веднъж завинаги престанем да се разделяме.
— Трябва да отида, Криста — заяви той твърдо, насилвайки се да не се поддаде на сърцераздирателните й молби. Разкъсваше се между любовта и дълга. И дългът надделя. Най-малкото, което можеше да направи за Уилоу, беше да й помогне да излезе от затруднението. Имаше цял живот, който да посвети само на Криста.
— Ще се върна веднага щом мога, любов моя. Ще ме чакаш, нали?
— Да… да.
Мигновено си припомни думите на Уилоу, свързани с чувствата на Марк, както и собственото си прибързано обещание да размисли дали да не се откаже от Марк, ако червенокосата красавица успее да го привлече.
— Знам, че сега ми се сърдиш, любов моя, но…
Вратата се отвори и Уилоу надникна вътре.
— Какво става, Марк?
Едва сдържайки нетърпението си, той каза така, че да го чуе само Криста:
— Една седмица, най-много две и се връщам. Алън ще бъде тук да те наглежда.
И излезе, след като с една дълга целувка отне дъха на Криста и я остави замаяна и разтърсена.
— Не се страхувай. Ще се погрижа добре за Марк — подхвърли Уилоу през рамо.
— Сигурна съм — измърмори Криста хапливо и затръшна вратата след нея.
Уилоу и Марк не я видяха как се обляга на рамката, не чуха сърцераздирателните й хлипания.
Докато Марк отсъстваше, честите посещения на Алън накараха Криста да повярва, че между него и Елиса има нещо повече от просто увлечение. Затова тя не се изненада, когато един ден Елиса плахо й съобщи, че е казала на Алън всичко за своето минало и че той я обича въпреки това. Криста нямаше представа дали на Марк ще му хареса това развитие на събитията, но Алън беше достатъчно възрастен, за да взема сам решенията в живота си.