И като че ли за да усложни обстановката, Ленор призна, че изпитвала привързаност към Омар. Криста нямаше представа докъде ще доведе всичко това, защото нейната връзка с Марк беше изпаднала в сериозно затруднение. Против волята си тя започна да се замисля върху думите на Уилоу. И макар че не се съмняваше в любовта на Марк, се запита докъде ще стигне погрешно разбираната му лоялност, която, както изглежда, заплашваше самата основа на съвместното им бъдеще. Какъв живот ги очакваше, ако трябваше непрекъснато да имат раздори заради Уилоу? Тревогите й не намаляха, когато научи от Алън, че завръщането на Марк се отлага за неопределено време. Без да се изтъкне никаква причина за това. А и откакто замина, той не й беше писал.
След заминаването на Марк целият й живот започна да се разпада, констатира безутешно Криста, седнала срещу слабия, видимо притеснен мъж, който нервно въртеше шапката си в ръце. Тя веднага го бе познала — Сайлас Фаргейт, адвокатът на леля й. Стряскащите новини, които бе донесъл, накараха сините очи на Криста да се изпълнят със сълзи.
— Съжалявам, госпожице Хортън, че нося такива лоши вести — говореше жаловито мъжът, — но тъй като вие сте единствената наследница на вашата леля, съм задължен да ви разкажа как леля ви и съпругът й са посрещнали смъртта.
— Казахте, че е нещастен случай — изхлипа Криста.
— Да, в Италия. Каретата им се обърнала в дълбока пропаст по един тесен планински път. Трагедия, истинска трагедия — поклати съчувствено глава Фаргейт.
— Но леля ми не би могла да остави голямо наследство — настоя Криста, озадачена. — Тя живееше добре, но не беше особено богата. Нали казахте, че аз съм единствената й наследница? Не… не разбирам.
— Ще разберете, госпожице Хортън, когато ви обясня — каза адвокатът с внезапно делови тон. — Защото сър Чарлз, съпругът на леля ви, е починал няколко дни преди нея. Той загинал на място в инцидента, докато леля ви предала богу дух след няколко дни, поради тежките наранявания. Според завещанието на сър Чарлз всичките му имущества преминават във владение на леля ви след неговата смърт, а леля ви е определила вас като свой единствен наследник. Тъй като сър Чарлз е починал първи, сега всичко е ваше.
— Ами наследниците на сър Чарлз? — запита Криста, не можейки да повярва.
— Няма такива. Епидемията от инфлуенца преди няколко години е отнесла всичките му живи роднини. Не са останали дори далечни братовчеди, които да имат претенции за богатството му. Така че вие, скъпо момиче, наследявате огромно състояние от леля си, бог да даде покой на душата й.
— Аз… не знам какво да кажа.
— Ето тук един документ, в който се изброяват всички пари, стоки, инвестиции, земи и владения. Има дори един замък в Южна Франция, който сигурно ще искате някой ден да посетите.
Криста предпазливо взе листа и се вгледа невярващо в думите, които нищо не й говореха.
— Аз… по-късно ще го прочета внимателно — каза тя смаяна. — Трябва ми малко време, за да го възприема.
— Както желаете, госпожице Хортън — отвърна Фаргейт. — Ще бъда щастлив да продължа да ви служа според възможностите си. Леля ви ми се доверяваше да водя нейните дела, затова с радост бих сторил същото за нейната племенница.
— Да, моля ви, господин Фаргейт. Знам, че леля ми държеше на вас. Ще ви пиша по-късно, след като отмине траурът ми по нея.
— Разбирам — кимна сериозно адвокатът. — И още нещо. Баща ви е получил известие и доколкото знам, скоро ще бъде в Англия, Получил е и пълен списък с владенията ви, така че ще може да ви помогне с инвестициите, когато си дойде.
— Благодаря ви. Много ми помогнахте, господин Фаргейт, оценявам вашата любезност.
По-късно, останала сама в стаята си, Криста заплака заради безсмислената смърт на леля си, плачеше и защото досега не беше разбрала колко много я е обичала тази добра жена. Съжаляваше, че съвместният й живот със сър Чарлз е бил толкова кратък, но знаеше, че малкото месеци, които са прекарали заедно, са им донесли неизмеримо щастие.
На другия ден тя получи друг удар, този път под формата на писмо от Уилоу Лангтри, доставено от един кочияш от имението й в Корнуол. То беше много кратко и ясно и гласеше:
Марк ще остане тук с мене толкова, колкото аз реша да го задържа. Какво друго доказателство искаш? Ако не си заминала, когато се върнем, ще се погрижа вече никой от изисканото общество в Англия да не те приема.