Нямаше подпис; не беше и необходимо.
Криста смачка писмото и го запокити към вратата, запъхтяна от безсилен гняв. Започна по-добре да разбира колко здраво Уилоу държеше Марк — много по-здраво, отколкото любовта му към нея. Когато Алън дойде да посети Елиса същата вечер, тя му зададе открито въпроса:
— Имаш ли вести от Марк?
Алън се изчерви, ядоса се на брат си, че беше заминал с Уилоу и беше наранил Криста с поведението си. Той доста скоро бе опознал до дъно Уилоу, бе разбрал, че тя е ужасно коварна жена. Това, че искаше Марк, си личеше отдалеч. И макар че брат му обичаше Криста, упорството на Уилоу беше невероятно.
— Не и след последното му писмо, което известяваше за неизбежното забавяне.
Криста прехапа устни с малките си бели зъби.
— Виж, Криста, Марк те обича — изрече младият мъж с твърд глас. — Дългът му към Уилоу няма нищо общо с чувствата му към тебе.
— Бих искала да повярвам на това — каза тя с тъжна усмивка, — но всеки ден, в който Марк отсъства, ме кара да се съмнявам все повече.
— Криста, сигурен съм…
— Не, Алън, не се извинявай заради него. Знам, че Марк ме обича, но не съм глупава, за да подценявам властта на Уилоу. Докато тя се меси в живота ни, едва ли ще можем да бъдем щастливи двамата с него. Тя е решила да осуети плановете ни за брак. И съм склонна да вярвам, че може да го направи.
— Да не би да те е заплашвала? — запита остро Алън.
Тя не успя да отговори, защото се появи Елиса и вниманието на Алън веднага се отклони към нея още от мига, когато тя влезе в стаята. Криста се възползва и веднага се измъкна навън. Имаше много неща, за които да мисли.
Брайън застана на прага, вдигнал едната ръка, за да почука с чукчето, а в другата държеше писмо. Донякъде се учуди, когато Криста дойде да му отвори, но бързо си възвърна наперения вид. Господи, колко красива беше, помисли той, докато очите му се плъзгаха по гърдите й, които се вдигаха и спускаха от вълнение заради това, че го виждаше застанал на прага й. Много късно разбра колко прибързано й е позволил така лесно да му се изплъзне… особено след като бе научил, че неочаквано е наследила огромно богатство. Ако имаше начин отново да я спечели, нямаше да се поколебае да го направи.
— Какво правиш тук, Брайън? — запита Криста със студен и надменен тон.
Не бе забравила обидните му словоизлияния при последния им разговор.
— Получи се писмо от баща ти по дипломатическата поща и понеже е адресирано и до мене, реших лично да го донеса.
И без да чака покана, той влезе и затвори вратата.
— Прочете ли го? — запита Криста и грабна писмото от ръката му.
— Разбира се. Името ми е написано на плика. Баща ти все още смята, че ще се оженим.
Криста бързо пробяга с очи по листа и издаде смутено възклицание.
— Знаят за леля Мери и сега са в Южна Франция. Когато слезли в Марсилия, здравето на мама се влошило и решили да отидат направо в замъка, който съм наследила от сър Чарлз, вместо да рискуват с пътуване през цяла Франция и през Ламанша по това време — изрече тя загрижено.
— Знам — усмихна се Брайън. — Искат да се присъединим към тях в замъка и да се оженим там.
— Веднага ще им пиша и ще им обясня — каза Криста с разочарование в гласа. — Толкова чаках срещата с тях.
— Ами дукът? Не съм го виждал напоследък. И май никой не го е виждал. Да не би толкова скоро да ти се е наситил? Говори се, че е някъде в Корнуол с Уилоу Лангтри. Дори някои смятат това за чиста проба романтично бягство.
Разбира се, помисли си огорчено Криста. Уилоу ще намери начин да направи нещата да изглеждат така, сякаш Марк наистина е избягал с нея. Не беше имало достатъчно време преди заминаването му с Уилоу, за да се разбере за истинските му чувства към Криста.
— Марк наистина замина с Уилоу за Корнуол. Но пътуването е по работа — отвърна тя с остър тон, раздразнена от насмешката в гласа му. — Има ли нещо друго, което искаш да узнаеш? — подкани го тя нетърпеливо. — Ако няма, бих искала да си тръгнеш.
Брайън я изгледа с присвити очи. Може би твърде прибързано се бе отказал от нея, замисли се той пресметливо. Явно в последните седмици високото мнение на дука за нея се е стопило, иначе защо ще заминава с апетитната Уилоу Лангтри?
— Ще отидеш ли във Франция, за да се видиш с родителите си? — запита Брайън, приготвяйки се с неохота да си тръгне.
— Да… може би — замисли се тя.
— Ако тръгнеш, прати ми вест — каза той със сериозен тон. — На драго сърце ще ти уредя заминаването. Високото положение на баща ти в дипломатическия корпус ще гарантира твоето и на прислужниците ти безпрепятствено пътуване с дипломатически ескорт.