— Ще помисля, Брайън — каза хладно Криста.
Когато видя, че тя остава непреклонна, Брайън реши да си признае:
— Бих искал да ми простиш, Криста, всички онези отвратителни неща, които ти наговорих. Бях вбесен. Трябва да признаеш, че имах основание. Можеше още от самото начало да ми кажеш, че не ме обичаш, вместо да ме подвеждаш. Бях склонен да пренебрегна всичко и да се оженя за тебе, каквото и да става. Кажи, че ми прощаваш, моля те — започна да я умолява той с угодлива усмивка.
— Добре, Брайън — въздъхна уморено Криста.
Беше готова на всичко, само и само да се отърве от него, за да може да прочете писмото на спокойствие.
— И ще ми кажеш, ако мога да ти помогна с нещо, нали?
— Да, да, разбира се. Сега си върви, моля те, Брайън. Уморена съм.
Той се задържа един миг зад затворената врата, наслаждавайки се на невероятния си късмет. Може би в края на краищата не всичко беше загубено. Доста приятно щеше да бъде да има всичките пари, които би могъл да си пожелае, както и социалното положение, подобаващо на такова богатство. Не би било зле да има и Криста в леглото си, щом преодолееше отвращението, което изпитваше, при мисълта за всички други мъже, които я бяха притежавали. А пък освен това и тази малка развратница Елиса…
Минаха още две седмици без никакво известие от Марк. След дълги размишления Криста стигна до мъчителното заключение, че никога вече няма да означава за него нещо повече, отколкото Уилоу. Ако той наистина я обичаше, щеше да намери време да й напише няколко реда през всичките тези седмици или поне да даде някакво кратко обяснение за дългото си отсъствие. Колкото повече мислеше върху мълчанието му, толкова по-ясна й ставаше причината за него. Уилоу бе спечелила онова, към което се стремеше. Изведнъж Криста разбра какво трябва да направи, особено ако това, което подозираше, се окажеше истина.
Напоследък всяка сутрин при ставане едно силно гадене я караше веднага да тича към тоалетната. Не само това, но и женският й период бе пропуснал да се появи. Загрижена, тя се посъветва с Елиса, която потвърди, че лъжата, замислена, за да я спаси от Абдулла, сега бе станала действителност. Тя наистина носеше детето на Марк — без съмнение, заченато при първата им среща преди шест седмици.
Колкото повече време минаваше, толкова по-ясно ставаше, че Марк не я иска, затова й оставаше само една алтернатива. Щеше да отиде във Франция, за да се присъедини към семейството си. Първоначално се бе надявала да вземе Марк със себе си, за да го запознае с тях, но сега щеше да пътува сама.
След като размисли достатъчно задълбочено, тя реши да приеме предложението на Брайън и да му позволи да организира пътуването й. Съобразявайки се с желанието й, той нае каюти за три жени на борда на кораба „Крал Хенри“, зарадван дълбоко в душата си от факта, че нищо не беше споменато за дук Марлборо или за намерението му да ги придружава. Ако Криста знаеше, че Брайън е наел каюта и за себе си на този кораб, щеше да се вбеси. Но в известието, което й прати, той съобщаваше само датата и часа на отплаването, както и готовността си да дойде да я вземе с каретата си.
Елиса запищя от възторг, а Ленор едва сдържа радостта си, когато научиха за бременността на Криста. Нямаше търпение да поеме в ръце внучето на лейди Емили. Но когато разбраха, че Криста възнамерява да замине за Франция, двете жени се разстроиха и настояха тя да остане в Англия, докато се върне Марк. Криста обаче отказа, обосновавайки се с шестседмичното му отсъствие и с факта, че не е получила никакво известие от него през цялото това време. Освен това, тя копнееше да се види с родителите си и се тревожеше за здравето на майка си. Когато каза, че те могат да останат, ако пожелаят, и двете се възпротивиха. Макар че Елиса беше лудо влюбена в Алън, тя не можеше да забрави това, което Криста беше направила за нея. Ленор мислеше по същия начин, затова двете започнаха да опаковат багажа за пътуването.
Марк препускаше главоломно, цял в кални пръски, с покарала по челюстта му синкавочерна брада. Омар не изоставаше от него. Предния ден бе получил тревожно съобщение от Алън, който настояваше веднага да се върне. Той го обвиняваше, че е изоставил всичко скъпо заради една жена, която се възползва от чувството му за чест като от основание да го държи плътно до себе си. Суровите думи на брат му го нараняваха, защото Марк беше писал на Криста няколко пъти, но не беше получил никакъв отговор, въпреки че Уилоу го уверяваше, че нейният кочияш е чакал за отговор, но понеже не го е получавал, се е връщал у дома, както му е било заповядано.
Само да не бяха отлагали толкова много това проклето съдебно изслушване за собствеността на Уилоу, кипеше той вътрешно. Струваше му се, че повечето отлагания бяха нарочни. Първото му разочарование бе, когато узна, че познатият му адвокат е на почивка във Франция, затова трябваше да потърси друг, който да представлява Уилоу. Честно казано, този адвокат не му хареса. Макар че нямаше възражения срещу работата му, Марк не му вярваше. И когато го запита за многобройните отлагания, адвокатът не посмя да го погледне в очите, а започна да се позовава на обстоятелствата.