Брайън преглътна конвулсивно.
— Дойдох да кажа на Криста, че всичко е готово за пътуването ни до Франция.
— Какво? — запитаха едновременно с негодуващ тон Марк и Алън.
Алън се обърна към брат си.
— Не знаех нищо за това, братко. Този човек очевидно лъже. Защо Криста ще заминава във Франция с него?
— Защо, наистина — отвърна рязко Марк, опитвайки се да не избухне. — Скоро ще разбера. Алън — каза той, обръщайки се към брат си. — погрижи се господин Кент да стигне благополучно до клуба си.
— Няма да тръгна, без да… — но думите на Брайън замряха в гърлото му.
Яростта по смръщеното лице на Марк го накара да заприлича на ястреб, готов за атака, и Брайън се оттегли драговолно, преди да стане плячка на хищника.
22
Настоятелното чукане накара Елиса веднага да се спусне към вратата с надеждата, че Алън е дошъл да я вземе. Мъжът, когото бе обикнала, щеше ужасно да й липсва, но сега Криста се нуждаеше от нея. Освен това, дълбоко в сърцето си тя знаеше, че не е достатъчно добра за Алън, чието княжеско потекло го правеше брачна партия, недостъпна за нея, въпреки че той я уверяваше в противното. Двамата имаха коренно различно положение в живота. Най-добре щеше да бъде тя още сега да си замине, защото колкото повече време прекарваха двамата, толкова по-трудно щеше да й бъде да се раздели с него, когато дойдеше време той да си избере съпруга. Елиса отвори вратата с тъжно изражение и бе доста учудена, когато видя не Алън, а брат му Марк застанал на прага.
— Марк, ти се върна! Слава на Аллаха! Криста толкова ще се зарадва!
Марк погледна момичето, застанало пред него, с повече дружелюбие, отколкото преди няколко месеца в пустинята, когато се бе опитала да го съблазни. Беше доказала, че е добра приятелка на Криста, а брат му се бе привързал необикновено много към нея.
— Къде е Криста? — запита Марк, влизайки вътре.
Като кършеше нервно ръце и поглеждаше към стълбите, Елиса отговори:
— Ще я доведа. Тя… тя си почива. И понечи да се отдалечи.
— Почакай! — заповяда Марк с нетърпящ възражение глас. — Сам ще отида.
Елиса замръзна на място, с широко отворени от уплаха Очи, докато наблюдаваше как Марк бавно се качва по стълбите.
Знаеше, че Криста целия ден се бе чувствала зле и повечето си време бе прекарала превита на две над гърнето в тоалетната стаичка. Елиса не искаше Марк да я види така. И не беше сигурна, че Криста ще му каже за бебето. Разкъсвана от неразрешимата си дилема, тя се помъчи да го предупреди:
— Моля те, Марк, може би е най-добре първо аз да вляза.
Той й отправи леден поглед.
— Има би някаква причина да не влизам при нея?
— Н-не — заекна тя, почти изгубила дар слово.
— Тогава ти предлагам да изчакаш Алън тук. Той ще дойде всеки момент — изрече Марк със снизходителен тон, докато изкачваше стълбите. — Коя е стаята на Криста?
Тъй като не можеше да попречи на Марк да направи това, което е намислил, тя отвърна:
— Първата врата вляво.
Марк застана пред стаята на Криста, питайки се дали да почука или да влезе без никакво предизвестие. Доброто възпитание надделя и той подраска лекичко на вратата.
— Влез, Елиса — чу се отвътре гласът на Криста, която помисли, че Елиса й е донесла вечерята, макар че самата мисъл за някаква храна караше стомаха й да се гърчи.
Тя се сви над гърнето, повръщайки съдържанието на стомаха си, докато най-накрая останаха само силни, разтърсващи я тръпки.
Звуците, които се дочуваха отвътре, накараха кръвта на Марк да зачука диво във вените, а гледката, на която се натъкна, когато влетя в стаята, го накара да остарее с десет години. Криста, измъчена и бледа лежеше в леглото, с отпусната настрани глава, и правеше отчаяни усилия да повърне, макар да нямаше какво.
— Криста, но ти си болна! О, любов моя, затова ли не отговаряше на писмата ми? Ако знаех, щях да се върна веднага. А Алън не ми каза, че си болна.
Криста проговори с едва чут глас:
— Не съм получавала никакви писма, Марк, иначе щях да им отговоря. Защо се забави толкова? — запита тя с укор.
— Скъпа, трябва да има някакво недоразумение. Откога си болна? Посъветва ли се с лекар?
— Няма нищо — настоя Криста. — Само временно неразположение. Не е толкова сериозно, че да се съветвам с лекар.
Марк я погледна невярващо, но не намери причина да се усъмни в думите й. Наведе се над нея, вгледан в очертанията на пребледнялото й лице, и изведнъж си спомни Брайън Кент и твърдението му, че заминава заедно с Криста за континента.
— Изглежда, съм се върнал точно навреме. Каква е тази глупост, че си щяла да пътуваш за Франция с Кент? Не разбирам как може да го направиш, Криста. Обеща да ме чакаш.