— Колко време трябваше да чакам? — нападна го тя.
— Писмата ми обясняваха всичко.
— Не съм получавала никакви писма.
— Трябва да си получила. Уилоу ме увери, че нейният кочияш ти ги е давал в ръцете.
— Уилоу! — изфуча презрително Криста. — Марк, кога най-сетне ще я разбереш каква е? Тя би направила всичко, което й е по силите, за да ни раздели.
Марк сви вежди.
— Признавам, Уилоу е малко отегчителна, но няма защо да се страхуваш от нея. Знае, че обичам само тебе. Тя… — Той млъкна, осъзнал най-накрая, че Уилоу наистина е постъпила извънредно коварно, като е криела писмата му до Криста и го е заблуждавала. — Любов моя, забрави за Уилоу. Тя не е важна. Кажи ми за Брайън Кент. Вярно ли е, че си щяла да избягаш с него?
На Криста й се стори, че думите му имат за цел да оневинят Уилоу.
— Вярвай каквото си искаш, но аз няма никъде да замина заедно с Брайън — изфуча тя, раздразнена. Защо да му обяснява, когато той не искаше да говори за постъпката на Уилоу?
— Кент не мисли така.
— Е, значи греши. Брайън просто ми уреди пътуването до Франция, като услуга. Родителите ми са там, в замъка на леля ми… в моя замък всъщност. Майка ми е болна и се възстановява, трябва да оздравее достатъчно, за да продължи пътуването си към Англия.
— Ти имаш замък във Франция?
Криста кимна и му разказа как леля й е загинала трагично в Италия и й е оставила забележително наследство.
— Защо не ме изчака? Щях с радост да те заведа във Франция — каза Марк с лек укор. — Нямаше защо да прибягваш до услугите на Кент.
Силната ревност накара думите му да прозвучат по-сурово, отколкото възнамеряваше. На него се падаше да й помогне в това, а не на Брайън Кент.
— Не бях сигурна, че ще се върнеш — призна Криста.
— Но писмата ми… Както и да е, няма значение. Сега съм тук и двамата ще заминем заедно. Нямам търпение да се запозная с родителите ти. Съжалявам за майка ти… и за леля ти — каза той с известно закъснение.
— Марк, аз…
Каквото и да бе искала да каже, то се загуби, когато Криста изведнъж пребледня и се хвърли към гърнето.
— Криста, веднага отивам за лекар!
— Марк, недей! Не исках да ти казвам все още, докато не бъда сигурна, че Уилоу не те е настроила срещу мене. Толкова дълго те нямаше, че аз… започнах да се съмнявам в чувствата ти към мене.
— Какво да ми кажеш, Криста? Не разбирам нищичко. Как си могла да се усъмниш в любовта ми и какво общо има това с болестта ти?
— Бременна съм, Марк. Макар че все още не съм се съветвала с лекар. Сигурна съм, че нося дете.
— Бременна!
Невероятна радост обля сърцето му, но щастливият вик замря в гърдите му, когато една ужасна мисъл прекоси ума му и пося семената на съмнението. Ако Криста носеше неговото дете, защо й трябваше да заминава с Брайън Кент? И той несъзнателно изля на глас предположенията си. — Мое ли е детето? Или си спала с Кент, преди да се съберем отново?
— Господи, Марк, какви ужасни неща говориш! Не вярвам, че такава мисъл може да ти мине през ума. Върви си и ме остави сама. Нямам нужда от тебе. Съвсем способна съм сама да отгледам детето си.
— Криста, трябва да знам. Защо ще бягаш с Кент, ако не носиш неговото дете?
— Не чу ли какво ти казах? Вече не ме интересува какво мислиш. Независимо дали ти харесва или не, аз заминавам за Франция. Сама. Нито с Брайън, нито пък с тебе. Върви си при Уилоу. Тя е единствената, която заслужава твоята лоялност. Благодарение на леля ми съм достатъчно богата, за да се погрижа за себе си и за детето си. Нямам нужда от мъж да ми усложнява живота.
Тогава Марк избухна:
— Като съдя по отговора ти, предполагам, че все още не искаш да кажеш кой е бащата на детето ти. Знаеше ли, че си бременна, когато се любихме?
Защо й говореше тези ужасни неща, запита се той. Нима Алън не му бе казвал, че един ден избухливият темперамент ще му изиграе лоша шега?
— Върви по дяволите, Марк — извика Криста, потискайки импулса си да скочи от леглото и да го удуши. Балансираща на ръба на истерията, тя се отпусна на възглавниците, задъхана, упорито отказвайки да погледне Марк, като се правеше, че го няма в стаята.
Марк почти насила се овладя и осъзна, че трябва или да се оттегли, или да втълпи малко здрав разум в прелестната й главица. Искаше от нея само едно — да признае, че детето, което носи, е негово. Толкова много ли беше това? Дълбоко в сърцето си той отхвърляше нелепата мисъл, че тя е могла да легне с мъж като Кент. Но глупавите му обвинения я бяха вбесили и отказът й да признае истината на свой ред бе разпалил гнева му. Той призна пред себе си, че е действал, подтикван от болезнена ревност, и това бе накарало нещата да излязат извън релси.