Изведнъж Марк се изправи, искаше му се да я успокои, но не можеше да овладее гнева си. Тя изглеждаше толкова болна и той не можеше да се понася, задето нарочно я бе предизвикал, влошавайки още повече състоянието й.
— Тръгвам си, Криста — Никакъв отговор. Сякаш беше оглушала и онемяла. — По дяволите! Докато не ми кажеш истината, няма за какво да говорим. Предупреждавам те, не напускай Лондон, докато този въпрос не се уреди — подхвърли той през рамо, отваряйки вратата.
— Какво се е случило, Марк? — запита го Алън, който едва не се сблъска с брат си, когато Марк изскочи от стаята.
— Питай Криста! — отвърна той и се стрелна покрай него.
Елиса, застанала зад гърба му, изгледа гърба на отдалечаващия се Марк и после открехнатата врата на стаята на Криста. Не трябваше да бъде особено проницателна, за да разбере какво се е случило. Защо Марк излезе толкова сърдит? Нима не иска дете? Ако беше така, Криста сигурно беше съсипана.
— Криста има нужда от мене — каза тя, промъквайки се покрай Алън.
— Какво става тук, Елиса? От какво може толкова да се е вбесил Марк?
Алън последва Елиса вътре, но спря на място, когато зърна Криста, простряна на леглото с мъртвешки вид.
— Заради Аллаха, какво ти е направил Марк? — извика той потресен.
Марк изхвръкна, разгневен на себе си, защото бе позволил на ревността да му замъти разума, и на Криста, задето нарочно го бе предизвикала. Щеше да му мине, но дотогава той представляваше заплаха и за себе си, и за нея. Имайки предвид извънредно лошото си настроение, реши да потърси място, където да остане сам, докато гневът му се уталожи. По дяволите, защо Криста трябваше да бъде толкова упорита, когато той искаше от нея само един прост отговор? А сега се нуждаеше от едно питие… не, от цяла бутилка!
С облекчение откри, че Омар не го чака навън в каретата, и се запъти надолу по улицата. Падналият мрак и сгъстяващата се мъгла скоро го погълнаха. В такова състояние нямаше нужда от бавачка. Без да знае накъде отива, той искаше само да се отдалечи от красивия квартал, където живееше Криста, и да потъне в плетеницата на лондонските улички, в които хората изчезваха безследно.
Врявата, която се дочуваше от един мръсен хан, привлече вниманието му и Марк насочи стъпките си към ярко осветената зала, която тъкмо започваше да се оживява с падането на нощта. Рядко бе посещавал подобни съмнителни заведения, но тази вечер беше в такова настроение, че никак нямаше да му бъде трудно да се смеси с тълпата, да стане просто още едно анонимно лице. Понеже можеше да си позволи да поръча цяла бутилка, разчиташе да бъде обслужен, без да му се задават излишни въпроси.
Марк преброи монетите в джоба си и изчака, докато сочната кръчмарка дойде да вземе поръчката му. Рядко се случваше такъв привлекателен и елегантен мъж да влезе в „Настръхналата гъска“ и момичето не можеше да не го огледа възхитено, подръпвайки надолу корсажа си, за да привлече вниманието му. Богатите рядко посещаваха подобни скромни ханове, освен когато идваха на групи от по трима-четирима за по-сигурно.
— Какво ще поръчате, сър? — запита момичето. — Казвам се Софи и ще бъда много щастлива да ви обслужа с каквото искате — добави тя, вдигайки многозначително очи.
Без да обръща внимание на нескритото предложение, Марк стовари шепа монети на масата.
— Вземи една за тебе, Софи, и за останалите ми донеси да пия — или докато пукна, или докато ти поръчам нещо друго.
Софи ококори очи и русите й къдрици трепнаха, когато впери поглед в огромната купчина пари на масата.
— Божичко, сър, да не сте луд? Това може да ви държи влага цяла седмица!
— Може и да съм луд, Софи — призна кисело Марк. — Само гледай да ми донесеш добро пиене, не от оная отрова, която ханджията нарича бренди. Разбра ли?
— Да, сър — каза Софи, с къдрици, подскачащи по белите й рамене и гърдите, които надничаха от ниско изрязаното деколте на корсажа и. — Ако ви трябва нещо друго — каквото и да е, — само ми кажете.
И тя се отдалечи, за да се върне скоро след това с прашна бутилка и замъглена стъклена чаша. Остана до масата още няколко секунди, но когато Марк не й обърна никакво внимание, тя сви рамене и се отправи към един по-настоятелен клиент.
Само след минути Алън тръгна по стъпките на Марк, но когато чу разказа на Криста за необичайното му поведение, брат му вече беше изчезнал във все по-сгъстяващата се мъгла.
— По дяволите — изруга той, взирайки се в мрака.
Къде може да е отишъл? Върна се обратно в къщата и завари Омар в кухнята заедно с Ленор; обясни им, доколкото можа, какво се бе случило междувременно.