— Ти познаваш навиците му по-добре от мене, Омар. Къде може да е отишъл Марк в това си състояние? — запита угрижен Алън.
— Някъде, където ще може да пие, без да привлича ничие внимание — отвърна замислено Омар.
— В град като Лондон има хиляди такива места — изстена Алън. — Е, Омар, май ни се отвори доста работа. Винаги съм предупреждавал брат си, че характерът ще му изиграе лоша шега.
Въпреки че търсиха до късно през нощта, нито Алън, нито Омар успяха да открият някаква следа от Марк. Едва когато изтощението ги надви, те се отказаха от търсенето и се върнаха у дома, за да си починат за няколко часа, преди да продължат на другия ден. Как беше възможно Марк да изчезне без никаква следа, питаше се удивен Алън.
Отначало силното питие не повлия по никакъв начин на Марк, само усили гнева му, докато си припомняше раздразнилия го разговор с Криста. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се обвиняваше заради безсмисленото им пререкание. Не трябваше да изказва на глас такива съмнения. Никой освен него не би могъл да бъде баща на детето на Криста. Аллах да му прости, задето се бе показал такъв твърдоглавец.
Нима искаше детето му да се роди като копеле? Копеле! Думата заседна в гърлото му. Докато можеше да диша, никой нямаше да се осмели да нарече детето му копеле. Нито него, нито другите деца, които щеше да има от Криста. Когато ужасният му гняв отминеше, щеше да иде при нея и да я помоли за прошка. Тъй като чакаше дете, тя нямаше друг избор освен да се омъжи за него, и то веднага. Ако бяха в Константин, тя щеше да бъде само негова наложница, както майка му беше наложница на баща му. Но докато живееше в Англия, с радост щеше да се подчини на английския закон и Криста щеше да стане негова съпруга, а децата му щяха да носят неговото име.
Колкото повече пиеше Марк, толкова повече се замисляше, а услужливата Софи носеше ли, носеше от безкрайните си запаси от бренди. От време на време успяваше да го уговори да хапне поне малко, но той не показваше никакъв апетит за ядене, предпочитайки да подхранва отчаянието си със силно питие.
Дори на някого да му се бе сторило странно, че един добре облечен мъж седи сам часове наред пред бутилка бренди, никой не каза и дума, защото на всеки от посетителите му се бе случвало да иска да удави мъката си в пиене. По едно време на другия ден Марк достигна точката на насищането, мозъкът му вече не функционираше рационално, а тялото му вече не можеше да поеме нито капка повече. Когато накрая се свлече на масата в блажена забрава, трябваше да благодари на Софи, че с останалите му пари му нае една стаичка зад кухнята.
Благодарен за помощта й, той се стовари на леглото и почти веднага изпадна в тежък сън. Слушайки несвързаните му думи, Софи се запита какви ли призраци има в миналото му. Можеше да разбере пропадналите типове, които обикновено посещаваха кръчмата, за да потърсят в алкохола отдушник на болките от мизерните си съществувания, но това явно беше мъж от високо потекло и със завидно богатство. Тя не знаеше, че когато Марк започна да пие, не само мислите за Криста разпалваха жаждата му, разяждаше го и потиснатата болка, която се бе породила при смъртта на родителите му и бе нараснала с жестоките мъчения, наложени от Абдулла на тялото и мисълта му. След месеци потискане на тази болка брендито му бе дало облекчението, което досега си бе отказвал. Като сви рамене философски, Софи излезе на пръсти от стаята му, присмивайки се на предпазливото си поведение, защото дори цял ескадрон да минеше в галоп през стаята му, не би могъл да събуди този мъж.
Продължаващото отсъствие на Марк още повече разгневи Криста. Той нямаше причина да действа по този отвратителен начин, кипеше тя вътрешно. Беше очаквала да се върне почти веднага, разкаян и търсещ прошка. Къде беше отишъл? Не беше при Уилоу, защото Алън вече бе го потърсил там. На практика те двамата с Омар бяха го търсили къде ли не. Не беше в характера на Марк да постъпва така глупаво и тя започна да се тревожи да не би да му се е случило нещо ужасно.
След три дни чакане и безпокойство търпението на Криста изведнъж се изчерпа. Защо да се притеснява за него, когато него явно изобщо не го е грижа за нея? Предвид обстоятелствата първоначалният й план да отиде при родителите си във Франция започна да й се струва по-привлекателен. Ако Марк реши да я потърси, Алън ще знае къде да я намери. Но когато каза на Алън за решението си, той протестира разпалено:
— Криста, знам, че на брат ми никак няма да му хареса да заминеш сега. Дай му още малко време. Носиш детето му и той сигурно скоро ще дойде на себе си.
— Знаеш къде да ме намериш, Алън, искам да се видя с родителите си. Очакват ме. Обясних всичко това на Марк, но той отказа да ме разбере. Неразумно ли е да очаквам да ми повярва? Повярвах му, когато замина с Уилоу. Не може ли и той да направи същото за мене?