— Криста, знам, че Марк постъпи неразумно, но той преживя толкова много, че не можа да понесе мисълта, че друг мъж те е докосвал. Твоят отказ да му кажеш истината само вложи положението. Когато овладее чувствата си, той ще се върне.
— А междувременно аз трябва да седя тук и да го чакам като послушна съпруга — отбеляза тя хладно. — Дори не сме женени и няма изгледи това да стане. Заминавам утре за Франция, както бях запланувала, независимо дали Марк ще се върне или не.
Алън загледа как Криста излиза като вихрушка от стаята, изпитвайки разочарование, задето се бе провалил в опита си да промени решението й. Ядосваше се не само на нея, но и на брат си, защото той трябваше досега да е разбрал грешката си и да побърза да дойде, за да се обвърже с жената, която носеше неговото дете. Точно тогава Елиса влезе в стаята и той грейна. За краткото време, откакто бе опознал красивото берберско момиче, у него се бяха породили чувства, които досега му бяха непознати. Но Алън беше доста по-умен от разпаления си брат. Той имаше намерение да поиска Елиса завинаги.
Макар да бе прекарал вече доста време в Англия, Алън така и не успя да свикне с нравите и обичаите й, както бе направил брат му. В сърцето си той копнееше за огромните пясъчни простори, за искрящото синьо небе и нежните пурпурни нощи на пустинята. Как искаше да язди арабския си жребец през дюните и да ходи на лов със соколи заедно с приятелите си! Елиса с мургавата си чувствена красота го приближаваше към всичко, което бе обичал и загубил. Не само това, но и самото момиче бе пленило сърцето му.
— Алън, какво има? — запита Елиса, когато Алън продължи да се взира в нея със странен поглед. — Можа ли да убедиш Криста да остане в Лондон?
— Тази жена е доста своенравна — със съжаление поклати глава Алън, макар тайно да се възхищаваше на духа й. — Брат ми е намерил своята половинка. Съюзът им, когато стане постоянен, ще е всичко друго, само не и спокоен.
Елиса се усмихна, припомняйки си как Криста смело я бе защитила от повторната атака на еничарите на Абдулла. Ако бяха постигнали своето, сега тя сигурно щеше да бъде мъртва поради тяхната жестокост. Само намесата на Криста я бе спасила.
— Криста знае какво трябва да направи.
Погледът на Алън омекна.
— Аз… не искам да се разделям с тебе, Елиса. Ужасно ще ми липсваш. Нека Криста отиде, щом иска, но ти остани тук с мене. Ще се грижа за тебе.
Сърцето на Елиса се изпълни с любов и тъмните й очи се замъглиха. Алън със сигурност я обича, щом иска да се грижи за нея. Дали не я иска за своя любовница? Ако беше така, тя нямаше да му откаже, защото знаеше, че стои доста под него, за да може да му стане съпруга. За да остане близо до него, беше готова на всякакъв вид връзка.
— Не мога да оставя Криста точно сега — каза тя със съжаление. — Дължа й лоялност. Ако е решила да замине за Франция, ще отида с нея.
— Елиса, мисля, че вече знаеш колко съм привързан към тебе. Няма така лесно да се откажа от тебе. Когато Марк се върне, ще дойда във Франция при тебе. И… и когато дойда, ще те запитам нещо.
Той посегна и я привлече към себе си, притискайки дребното й, пищно тяло към своето. Силни ръце я обвиха и тя почувства как мъжествеността му се надига твърда и пулсираща срещу нейната мекота. Тогава устните му завладяха нейните. Макар че я бе целувал безброй пъти до този момент, тази свирепа целувка опустошаваше устата й както никога досега. Езикът му пробиваше защитата й и я вкусваше, притискаше и засмукваше нейния език, оставяше я без сили и воля. Тя искаше това да продължи вечно, въпреки че се боеше дали ще може да реагира пълноценно на един мъж, след като беше изтърпяла толкова жестокост. Но Алън скоро разсея съмненията й и страстта му накара нейната да избухне и да я обвие в пламъци. И когато помисли, че ще се стопи, обхваната от бял дим, той изведнъж я пусна и тя залитна, но силните му ръце я задържаха.
— Ако не спра сега, ще те взема още тук, на пода — прошепна той накъсано, опитвайки се да не изгуби и малкото останало му самообладание. — Ти си толкова красива, че подлагаш на изпитание търпението на всеки мъж. Скоро, Елиса, съвсем скоро ще те поискам. Не съм ти безразличен, нали?
Елиса се вгледа с любов в зелените му очи, искаше й се да му каже, че го обича безумно, но само изрече предпазливо:
— Никой друг не ме е карал да се чувствам така, както ти, Алън.
Отговорът й явно го задоволи, защото той я прегърна за кратко, преди да я отстрани лекичко от себе си.