— Трябва да тръгвам, любов моя, необходимо е да намеря Марк, преди вие с Криста да отплавате. Но ако не успея, ще дойда по-късно при вас. Брат ми може да е съсипал собствения си живот, но няма да му позволя да направи същото и с моя.
И той излезе, оставяйки Елиса да гледа с блеснали очи вратата, която се затвори зад гърба му.
Криста бе опаковала багажа си и бе готова, когато наетата карета спря пред къщата. След като кочияшът с много пъшкане и полугласни ругатни подреди планините багаж, пътничките потеглиха сред шумолене на поли, докато се настаняваха удобно на седалките. В последната минута Елиса не можа да се въздържи да не погледне през рамо, с надеждата, че Алън може да дойде, за да се сбогува с нея. Дори Ленор беше разочарована, понеже Омар също не дойде.
Когато пристигна на пристанището, Криста разгневена откри Брайън да я причаква на борда на кораба „Крал Хенри“. Той нервно тъпчеше на едно място, докато жените си пробиваха път през навалицата, и хвърляше тревожни погледи към тях.
— Брайън, какво правиш тук? — запита остро Криста.
Прекалено страхлив, за да оспори открито заповедта на Марк да стои далече от Криста, той се бе осмелил да се покаже едва днес, надявайки се, че тя все още има намерение да замине от Лондон, за да отиде при родителите си без дука. Освен това, из целия град се носеше мълвата, че той е изчезнал мистериозно преди няколко дни. Ако се бе случило нещо между Криста и любовника й, той възнамеряваше да се възползва от това отчуждение.
— И аз като тебе съм пътник — разкри предпазливо Брайън. — Отпуската ми свършва, пътувам за Марсилия, а оттам за Тунис. Може би си забравила, че работя за прехраната си. Не всички от нас са родени богати.
Криста леко се намръщи на прикрития му упрек, но предпочете да не му обърне внимание.
— Сама ли си? — продължи Брайън, като претърсваше с поглед кея.
— Както виждаш, Елиса и Ленор са с мене — отвърна тя рязко.
— Къде е твоят… дукът?
— Възпрепятстван е.
Брайън се подсмихна многозначително. Възпрепятстван, наистина! Може би все пак не всичко беше загубено. Той имаше пред себе си много дни, през които да убеди Криста, че не може да се вярва на Марк и че той, Брайън, е много по-подходяща партия за нея от този надменен дук.
— Хайде, скъпа — каза той и я хвана собственически за лакътя. — Нека те отведа до каютата ти.
Беше минало толкова много време, че Алън вече не вярваше да открие Марк жив и здрав, преди Криста да е напуснала Англия. Само ако му попаднеше, щеше да го удуши, задето беше причинил толкова мъка на всички им през тези три дни. Но колкото повече време минаваше, толкова по-вероятно му се струваше брат му да е преживял някаква злополука, поради която не е могъл досега да се върне у дома си.
В деня, когато Криста замина, двамата с Омар се озоваха в една недотам благонадеждна част от Лондон, която не бяха успели да огледат при досегашните си търсения. Решиха да се разделят. Омар пое в една посока, а Алън в друга. И така той се намери пред хана „Настръхналата гъска“.
Когато влезе в тъмното, неугледно помещение, понечи да се обърне и веднага да излезе, сигурен, че брат му не би си и помислил да седне в подобно ужасно заведение, колкото и зле да се чувства. Но преди да беше успял да си тръгне, към него се приближи Софи и побърза да му се представи.
— Ще искате ли маса, господине? — запита тя, оценявайки с вещ поглед богатото му облекло и красивата му външност, като веднага си помисли, че този мъж е също толкова красив, колкото и онзи, които бе нахълтал в хана онази вечер.
— Не мисля… — протестира Алън, но после сви рамене, променяйки внезапно решението си.
Беше жаден, а и реши, че това пищно създание може да е виждало Марк. Кимна и Софи го заведе до една малка маса в празната зала, почти без никакви клиенти в този час на деня.
— Бира — каза Алън, загледан в полите на Софи, които се полюшваха от въртеливото движение на ханша й, докато се отдалечаваше.
Тя се върна съвсем скоро и сложи пред него една препълнена и разпенена кана.
Събуденото любопитство на Софи я накара да се позагледа заинтересувано в Алън. Той някак си й напомняше на непознатия, който сега спеше в стаичката зад кухнята. Алън беше толкова погълнат от мислите си, че не забелязваше интереса й към него, докато не вдигна поглед и не срещна питащите й кафяви очи. Вдигна учудено вежда.
— Извинете, господине — заекна Софи, изчервена под пронизителния поглед на тези изумрудени очи. — Не искам да бъда груба, обаче не се случва често двама изискани джентълмени да дойдат в „Настръхналата гъска“ само за една седмица. — Смутена, тя се обърна и се приготви да се отдалечи.