Думите й като че ли забиха гвоздей в мозъка на Алън и без никакво предупреждение той посегна и я спря, хващайки я за китката.
— Казваш, че още някакъв джентълмен е бил тук? Как изглеждаше? — Във вълнението си той стисна още по-силно ръката на Софи.
— Моля ви, господине, боли ме — изхленчи момичето, внезапно изплашено.
— Съжалявам, госпожице — извини се той и я отпусна. — Не исках да ви плаша. Как се казвате?
— Софи, господине — отвърна тя разтреперана, питайки се какво ли е казала, та толкова да ядоса този джентълмен.
— Добре, Софи, искам сведения и съм готов да заплатя добре.
— На драго сърце ще ви помогна, стига да мога — преглътна Софи, мачкайки нервно престилката си.
— Споменахте преди малко някакъв друг мъж — усмихна се любезно Алън, предизвиквайки прилив на руменина по и без това розовите бузи на Софи. — Опишете ми го. Кога за последно го видяхте? Знаете ли къде е отишъл?
Марк изстена, докато бавно се пробуждаше. Усещаше главата си като балон, който всеки момент ще се пръсне, някаква топка с отвратителен вкус изпълваше устата му. Един тънък лъч светлина, проникващ през мръсното стъкло на прозорчето, му позволи да огледа странната обстановка. Опитвайки се да седне, той стисна главата си с две ръце. Къде, по дяволите, се намираше?
Стаята се въртеше диво през очите му и когато най-накрая спря, той направи гримаса при вида на мръсната дупка, която служеше за нещо като спалня. Тясното легло, на което се намираше, бе снабдено със сламеник, покрит с мръсен сив чаршаф от някаква груба материя и скъсано одеяло. Нощна масичка с един счупен крак стоеше подпряна накриво до одъра. До другата стена бе опрян тумбест сандък с чекмеджета, на който се мъдреха леген и кана с огромни пукнатини.
Марк неуверено се изправи и направи няколко стъпки към сандъка, въздъхвайки с чувство на благодарност, когато видя, че каната е пълна с прясна вода. Пренебрегна мръсната чаша, която намери до нея, и загълта едри, жадни глътки направо от каната. Когато се напи, се наведе над легена и изля остатъка от водата върху разчорлената си глава. Изправи се и се почувства човек… почти, но не съвсем.
С бавни, но решителни движения Марк се върна на леглото, приседна и остави ума си да се прочисти достатъчно, за да започне да мисли ясно. И когато ясните мисли дойдоха, той се изруга безжалостно. Какво го беше прихванало да избяга така? Та нали щеше да става баща! Жената, която обичаше, носеше дете — неговото дете! И как реагира той на тази стряскаща новина? Избяга в пристъп на гняв, за да се напие до безпаметство. Криста сигурно го мрази. И Марк се замоли дано любовта й към него да е достатъчно силна, за да преживее това, на което я беше подложил. Би ли могла тя да му прости тази отвратителна постъпка?
Само една мисъл прогаряше мозъка му. Трябва веднага да отиде при нея и да я помоли за прошка. Трябваха му всички тези дни — а колко ли бяха? — за да се справи с всичко, което му се беше случило, откакто Абдулла бе убил родителите му и бе завзел бейлика. А сега, когато призраците бяха останали зад гърба му, оставаше само все по-нарастващата му потребност да направи Криста своя законна съпруга и да предяви претенциите си към своето дете.
Прояснил ума си така, както не му се бе случвало от месеци насам, Марк се изправи на треперещите си крака и приглади изпоцапаните си и омачкани дрехи. Предположи, че трябва да благодари на Софи за стаята, и имаше намерение щедро да награди момичето, задето му бе намерило безопасно място, където да си отспи след пиянството. Ако не беше тя, сигурно щяха да го изхвърлят навън в тъмната уличка, където щеше да бъде ограбен, а може би и убит. Прокарвайки дългите си пръсти през гъстата си объркана коса, той посегна към дръжката на вратата.
23
— Какво? Брат ми е тук? — извика Алън с развълнуван глас. Столът му тупна на пода, когато той скочи на крака. — Слава на Аллаха! Защо веднага не ми казахте?
Учудена от начина, по който той реагира на думите й, Софи само го зяпна. Ако можеше да се вярва на този млад мъж, а тя нямаше причина да се усъмни, двамата зеленооки красавци бяха братя.
— Извинявайте, господине, нямах представа, докато не ми казахте. Погрижих се за него, когато се напи. Сложих го в стаята до кухнята, там сигурно ще го намерите да спи като бебе.
— Софи, дай да те целуна! — възкликна Алън и млясна бузата й за огромно нейно смущение.
Обърна наопаки джобовете си, събра всички налични монети и ги пъхна в шепата на стреснатото момиче. Това беше цяло съкровище, повече, отколкото някога беше виждала в живота си, дори напълно достатъчно, за да напусне „Настръхналата гъска“ и да се върне в селцето, където беше родена. Имаше там едно момче… не, вече мъж, който таеше нежни чувства към нея…