Софи благодари с объркани думи на Алън, мушна в джоба си монетите, преди той да е размислил, и се забави само колкото да му посочи тясната врата, едва видима в дъното на общото помещение.
Посягайки към дръжката на вратата точно когато Марк я натисна отвътре, Алън отлетя назад, отхвърлен от силния тласък на брат си.
— Алън! — извика Марк, подхващайки брат си, който залитна. — Какво, по дяволите, правиш тук?
— И аз мога да те питам същото, братко — отвърна почти троснато Алън. — Ужасно изглеждаш — добави той, оглеждайки критично наболата брада на Марк и раздърпаните му дрехи. — Готов ли си сега да се върнеш при Криста? — Многозначителният му тон издаваше силното му неодобрение и една издайническа червенина плъзна нагоре по шията и лицето на Марк.
— Повече от готов съм, Алън. Надявам се Криста да ми прости, че се държах като ревнив глупак. Обичам тази жена дори повече от живота си. Още повече сега, когато носи детето ми. Ще я помоля да се омъжи за мене и бих искал ти да си ми свидетел.
— Това щастливо събитие няма да се случи, ако не побързаме — дойде до слуха му загадъчният отговор на Алън.
— Какво искаш да кажеш? — запита с рязък тон Марк.
— Криста, Елиса и Ленор заминават от Лондон за Франция след един час. Тя е разочарована от тебе, Марк, и мога да кажа, че не съм склонен да я обвиня за това.
— След един час — повтори Марк с празен поглед. Изведнъж думите на Алън проникнаха в замъгления му мозък и го подтикнаха към действие. — Не!
— Страхувам се, че е така, братко, и ако не побързаме, ще стане твърде късно.
Думите на Алън извадиха Марк от вцепенението.
— Да тръгваме! Ще бъда глупак, ако оставя Криста отново да се отдели от мене. Твърде много я обичам, за да я загубя. Но първо искам да възнаградя ханджийката.
— Аз вече се погрижих за момичето — подвикна Алън през рамо, затичан към вратата. — И ако не греша, я виждам вече да бърза по улицата. Надявам се да намери по-добър живот.
Омар ги пресрещна точно пред „Настръхналата гъска“ и издаде радостен вик, когато видя Марк, доста изпомачкан, но явно невредим. Изслуша кратките обяснения на Алън и тримата хукнаха към пристанището, което за щастие се намираше съвсем наблизо.
Задъхани от тичането, те стигнаха навреме до реката. С питане намериха мястото, където беше стоянката на „Крал Хенри“, но видяха разгънатите му платна да се пълнят с поривите на свежия бриз, докато корабът бавно се отдалечаваше от брега. Облечени в бяло моряци тичаха насам-натам по палубата, разправяйки се с въжетата, и бяха твърде заети, за да чуят неистовите викове на Марк и да забележат жестовете му. Той гледаше смутено изпънатите платна на кораба, който се отдалечаваше все повече и повече.
— Не! — извика Марк негодуващо. — Няма да го допусна!
Алън помисли, че е полудял, когато брат му вдигна ръце и се хвърли във водата, не разбираше какво е намислил, докато не стана твърде късно, за да го спре. Марк изплува от черните дълбини, плюейки вода, и силните му загребвания го понесоха към пенещата се следа, която оставаше след кила на „Крал Хенри“.
Алън и Омар, шокирани, се спогледаха смутено, после се разбраха с едно кимване и само след секунди последваха смелия пример на Марк.
— Глупаци! — изрева той, заглушаван от плисъка на водата. Ухилен до уши, Алън се съгласи, а Омар надигна глава и изцвили от смях, тръпката на приключението бе разпалила кръвта му. На кораба изведнъж се вдигна шум, когато неколцина моряци се втурнаха към парапета и ги загледаха с върховно учудени физиономии. След няколко безуспешни опита, при които ръцете им едва не се откачиха от раменете, тримата се видяха изтеглени горе на палубата. Марк се приземи пръв, последван от Алън, а Омар ги следваше плътно. Накрая тримата застанаха в една все по-разширяваща се локва, глупаво ухилени и тупащи се взаимно по гърбовете.
— Какво означава това? — разфуча се един набит мъж, облечен в безупречна униформа с блестящи позлатени копчета.
— Искам да наема каюти за трима души до Марсилия — изрече Марк с възможно най-голямата увереност, каквато можеше да изцеди от себе си наред с капещата от върховете на пръстите му вода.
— Да не сте полудели? Това не е пътнически кораб. „Крал Хенри“ е правителствен пакетбот и изпълнява поръчения на краля. Веднага ще бъдете свалени на брега с лодка. Никога не съм виждал човек да се качва на борда по този необичаен начин.
Той излая една отсечена заповед и моряците веднага хукнаха да я изпълнят. След секунди платната се спуснаха надолу и корабът спря с рязко потреперване, само водата леко се плискаше край кила му, полюшвайки го върху вълните.