— Капитане — замоли се Марк с помирителен тон, — наложително е да остана на борда. Ще ви възнаградя прилично за съдействието ви.
— Марлборо, какво правите тук?
Марк се извърна, поглеждайки заплашително към изстъпилия се напред Брайън Кент.
— Познавате ли този човек, господин Кент? — запита капитан Аштън.
Почти изгубил дар слово при вида на Марк — все така самоуверен въпреки стичащите се от него потоци вода, — той заекна:
— Т-този човек е Марк Карингтън, дук Марлборо. Двамата с него са брат му и камериерът му.
— Дук Марлборо! — Ако Брайън бе осъзнал как щеше да помогне на каузата на Марк, щеше да си прехапе езика, преди да произнесе това име. Капитан Аштън беше чувал за Марлборо. И кой ли не беше чувал? — Дядо ви беше приятел на краля, нали?
— Привилегия, на която продължавам да се радвам — излъга убедително Марк.
Макар че се бе срещнат веднъж с краля, той нямаше с него такива сърдечни взаимоотношения, каквито бе имат дядо му, но не беше необходимо капитанът да знае това.
— Е — избъбри Аштън, явно изпитващ дълбоко уважение към аристокрацията, — предвид ранга ви, ваша светлост, бих могъл да намеря на борда място за вас и спътниците ви. Аз съм капитан Аштън.
— Вижте какво! — извиси глас Брайън, който най-накрая бе успял да се опомни. — Настоявам да свалите тези хора на брега.
— Настоявате? — изсъска Марк, като погледна над ястребовия си нос към разфучалия се Брайън. — Не ви ли предупредих да стоите далече от Криста? Карате ме да употребя насилие и ви уверявам, че няма да ви бъде приятно.
— Не знам какво става тук, ваша светлост, но трябва да управлявам поверения ми кораб — коментира сухо капитан Аштън. — Тук като че ли се разискват лични въпроси, затова ще ви оставя да се разберете помежду си.
Той издаде няколко отсечени заповеди и застаналите наоколо моряци, които ги зяпаха с интерес, бързо се разпръснаха и се заеха със задълженията си. Засуетиха се и отново вдигнаха платната, които увиснаха, готови да поемат и най-слабия повей, който да ги изпъне.
— Какво правите на борда на „Крал Хенри“, Кент? — запита Марк, а в гласа му ясно прозвуча заплаха.
— Чух, че сте изчезнали, а и брат ви беше доста обезпокоен — обясни той предпазливо. — Предположих, че сте променили намеренията си спрямо Криста. Със сигурност не можете да обвинявате никой мъж, който побърза да заеме мястото ви. Тя е много привлекателна жена. И ако нямате намерение да се жените за нея, защо да не заема вашето място в леглото й? Ако накърненото благо е било достатъчно добро за един дук, защо аз да му намирам недостатъци?
Нехайните думи на Брайън изтръгнаха стон от устните на Алън, защото той много добре знаеше колко лесно избухва брат му, когато бъдеше разгневен.
— Мисля, че казахте достатъчно, Кент — изрече със стиснати зъби Марк.
Брайън дръзко вдигна рамене.
— Ще бъда щастлив да изтръгна Криста от ръцете ви, Марлборо. Вие, разбира се, сте наясно, че само бог знае с колко мъже е спала тя. Жена с големия опит на Криста едва ли заслужава вашето знаменито име. Лейди Уилоу би била доста по-добър избор за вас. — забеляза той, започвайки все повече да се ентусиазира.
Не разбираше, че от мига, когато произнесе първите си думи, присъдата му беше подпечатана.
— Какво мисли Криста за вашето великодушно предложение?
— Ако подходя правилно към въпроса, тя скоро ще се съгласи. Трябва й съпруг, а аз бях избран от родителите й. Ако не се бяхте появили вие, отдавна щяхме да сме се оженили, дори може би щяхме да имаме и дете. Като се вземе предвид опетнената й репутация, кандидати за ръката й практически не се намират.
Червени точки от гняв избухнаха пред очите на Марк и той се нахвърли върху Брайън. Неподготвен за яростната му атака, Брайън залитна назад и тежко се стовари на палубата. Само за секунди Марк се озова над него.
— Криста е твърде добра за такива като тебе, копеле такова! — изрева той, а тежките му юмруци подчертаваха думите му още по-силно.
Макар че Брайън беше почти толкова висок, колкото и Марк, нетренираните му мускули го направиха лесна плячка за превъзходно дисциплинираното тяло на Марк. Зашеметеният Брайън бе обездвижен само с един-два силни, добре прицелени удара и дори не можеше да му отвърне. Когато Алън разбра, че Брайън няма да понесе ударите на брат му, той даде знак на Омар и двамата успяха да издърпат Марк настрани.
— Стига му толкова, братко — започна да го успокоява Алън, докато Марк се мъчеше да се освободи.
Омар помогна на Брайън да се изправи. Изпомачкан и насинен, той се хвана за парапета, за да не се строполи отново на палубата. Но Марк още не беше свършил. Отхвърли ръцете на Алън и отново се хвърли към Брайън. Той извика, когато се видя вдигнат във въздуха за един ужасен миг, преди да се озове в пенещата се вода отвъд борда. Всичко стана толкова бързо, че нито Омар, нито Алън успяха да попречат на Марк да раздаде мигновено правосъдие. Двамата само загледаха как Брайън цопва във водата и после отчаяно се мъчи да изплува на повърхността.