Когато чу ужасения вик и силния плясък, капитан Аштън дотича тъкмо навреме, за да види как главата на Брайън се показва над водата.
— Какво означава това? — запита той, доста разтревожен от обрата на събитията. — Какво стана с господин Кент?
— Господин Кент изведнъж реши, че вече не иска да пътува с вашия кораб, капитане — проточи Марк, ужасно развеселен въпреки намръщената физиономия на капитана. — Вижте — посочи надолу, — той вече се качи на една от онези лодчици, с които тукашните ловят риба.
Брайън, невредим, се прехвърли със сърдит вид през борда на една малка рибарска лодка и започна да изстисква водата от дрехите си, като не пропусна да размаха юмрук към „Крал Хенри“, чиито платна изведнъж се издуха и го понесоха под поривите на вятъра.
— Това е във висша степен нередно — избъбри капитан Аштън, изкаран от равновесие.
Подобно нещо никога не се беше случвало на борда на кораба му. Само титлата на Марк и твърденията, че е приятел с краля, възпряха Аштън да не го окове във вериги. Но докато ставаше въпрос само за накърнената гордост на Кент, Аштън реши да пренебрегне необичайните методи на дука да се разправя с човек, когото очевидно никак не харесва. Самият той не харесваше особено много доскорошния си пътник.
— Ще бъдете щедро възнаграден заради възможните закъснения в графика ви, капитане — обеща Марк, надявайки се да успокои с това настръхналия кралски служител. — Щом стигнем Марсилия, там ще имам достатъчно средства, за да платя пътуването на трима ни и да ви обезщетя заради неудобствата, които ви причиних.
Донякъде умилостивен, капитан Аштън отвърна:
— Имаме няколко пътнически каюти на борда на „Крал Хенри“. Вече опразних моята каюта заради една дама, но съм сигурен, че офицерите ми няма да имат нищо против да се посместят, за да настаним и вашата компания. Почакайте тук, докато дам необходимите нареждания — и той понечи да се отдалечи.
— Капитане, почакайте! — извика Марк и бързо хвана за ръката озадачения Аштън, който въпросително вдигна вежди.
Веждите му се вдигнаха още повече, когато чу смайващата молба на Марк.
Отначало се възпротиви, но когато Марк продължи да говори, лицето му доби замислено изражение. След това се засмя, кимна в знак на съгласие и се отдалечи, подсмихвайки се под мустак. Това пътуване щеше да даде материал за оживени клюки след завръщането му в Лондон.
Сама в каютата си, Криста нямаше и най-малка представа какво става горе на палубата. След като се увери, че Елиса и Ленор са добре настанени, тя се оттегли в собствената си просторна каюта, която капитанът така любезно бе опразнил, за да й я предостави. Тя беше разположена на кърмата и Криста особено много хареса двата високи прозореца, които гледаха към тясна тераса, оградена с парапет, така че тя можеше да излиза навън и да се наслаждава на бушуващото под погледа й море. Сега стоеше там, замислена върху живота си и ударите, които й бе нанесла съдбата. Не чу нито отварянето на вратата, нито леките стъпки по пода, постлан с килим.
Когато едни силни ръце обгърнаха тънката й талия и я притиснаха към едно здраво тяло, тя изпъшка възмутено. Все още разсърдена от предположението на Брайън, че щяла много да се зарадва, като го види на борда на „Крал Хенри“, тя кипна, предполагайки, че Брайън си е позволил да влезе неканен в каютата й. Нима не беше разбрал, че никога няма да го приеме за свой съпруг, дори ако Марк не я иска?!…
— По дяволите, Брайън, какво…
Думите замряха, когато ръцете около нея се стегнаха още повече и едва не изкараха целия въздух от гърдите й. Тя се извърна рязко и стреснатият й поглед срещна две неотклонно вгледани в нея изумрудени очи.
— Съжалявам, че те разочаровах — отрони през зъби Марк, — но твоят приятел вече не пътува на борда на „Крал Хенри“.
— Вече… — И изведнъж тя се изсмя неудържимо. — Какво си му направил, да не си го хвърлил във водата?
— Точно така — засмя се широко Марк и отпусна талията й. — Да не би да съжаляваш, Криста? Той няма право да краде това, което е мое.
— А аз това ли съм, Марк? Твоя ли съм? Или ме искаш само когато ти е изгодно? — запита тя с нотка на огорчение.