— Имаш пълното право да ми се сърдиш, любов моя, но трябва да признаеш, че ме предизвика да действам така. Защо напусна Лондон, когато изрично те помолих да не го правиш?
— Нима си очаквал да седя и да те чакам да се съвземеш? Имам чувството, че съм отишла в ада и сега се връщам оттам. Знаех, че ще се върнеш, когато разбереш, че ти си единственият, който може да е бащата на моето дете, но не съм и предполагала, че толкова дълго няма да те има. Започнах да подозирам, че си се върнал при Уилоу. Именно тогава реших, че нямам нужда от тебе и от никакъв мъж изобщо. Достатъчно богата съм, за да отгледам нашето дете без твоята помощ.
— Сигурна ли си, че не ме искаш, любов моя? — запита той с дързък и самоуверен вид. — Мислиш ли, че ще ти позволя да ме лишиш от детето ми?
Сърцето й подскочи и пулсът й заби диво, тя се опита да се пребори със завладяващата я жажда да усети изцяло близостта му. Но проклета да бъде, ако му позволеше да изпита удовлетворението да разбере колко лесно може да я има в прегръдките си, въпреки упоритата й съпротива.
— Ако те беше грижа за детето ти, щеше да се зарадваш, а не да се започнеш да се съмняваш — натърти тя с горчивина в гласа.
— Извинявам се заради това, Криста, но моля те, опитай се да разбереш чувствата ми. Разяждаше ме непоносимата мисъл, че си бременна и заминаваш с Кент. Ако детето беше мое, нямаше да помислиш да направиш такова нещо. Така се разярих, че не можех повече да остана в една стая с тебе. Поиска ми се да се самоунищожа и отидох да се напия. Но още преди да стигна в хана, разбрах грешката си и проклех налудничавата си ревност. Бях те наранил ужасно и само се молех да ми простиш. Тогава обаче възкръснаха кошмарите ми, припомних си безсмислената смърт на майка си и баща си, Абдулла, загубата на бейлика… и болката в мене стана така неудържима, че само съдържанието на бутилката можеше да я уталожи. После съм изпаднал в безпаметство и се свестих едва днес, когато Алън ме намери. За мой ужас научих, че всеки момент ще отплаваш за Франция.
— Ти ме изостави, Марк — обвини го с навъсено лице Криста. — Не съм сигурна, че мога да ти простя. Дори не съм сигурна и че… че още те искам.
Думите й не звучаха убедително, но Марк беше толкова уверен в любовта й към него, че това нямаше значение. Добре щеше да бъде и той поне мъничко да се поизмъчи от същите съмнения, които я бе накарал да изпитва.
— О, ти ме искаш, сладка моя сирена, също толкова, колкото и аз тебе — прошепна той.
Очите му я обгърнаха с пронизващ горещ поглед. Упоителен като най-чистото бренди. Само като я гледаше, той почувства силна жажда и неутолим копнеж.
Бавно и решително устата му срещна нейната в една дива целувка, свирепа и нетърпелива. Настоятелните му устни разтвориха нейните и езикът му се пъхна властно в кадифената мекота на устата й, изтръгвайки от Криста стонове, които тя напразно се мъчеше да възпре, но които не успяваше да потисне. Целувката сякаш траеше цяла вечност. И когато тя започна да се задушава от липса на въздух, той се отдръпна, пронизвайки я с нетрепващия си поглед. Задъхано очакване се възцари помежду им, натежало от обещания, също като топлия вятър, който духаше от морето. Когато погледите им се впиха един в друг, гневът на Криста се стопи в желание; любовта, която изпитваше към този изключителен мъж, избухна в нея като един дълбок, неутолим глад и тя се хвърли в ръцете му, за да остане там завинаги.
Марк нямаше нужда от подтикване, докато изтръпналите му пръсти развързваха връзките на гърба на роклята й, а когато като по магия корсажът се свлече надолу, пред очите му се разкриха гладки рамене и сметаново бели заоблени гърди. С едно движение на китката той освободи връзките на ризата й и нетърпеливите му ръце я отхвърлиха настрана.
Горещата изкусителна плът изтръгна стон от устните му и той обхвана меките възвишения с коралови връхчета, за да ги поднесе към устата си, наслаждавайки се жадно първо на едното зърно, а после и на другото. С все още ненаситен глад той копнееше да я види напълно гола в прегръдките си, за да се наслади на всеки инч от възхитителното й тяло, затова без никакво забавяне я освободи от останалите й дрехи.
Жадувайки да усети топлата повърхност на кожата му под пръстите си, Криста разкъса ризата му, забелязвайки разсеяно, че от нея се стича вода.
— Марк, ти си мокър! Как…
— По-късно, любов моя — изшептя той накъсано, като се освобождаваше от прилепналите мокри панталони. — Толкова отдавна беше, че нямам търпение да се любя с тебе.
Застанал в дръзката си голота пред нея, той я накара да изтръпне от гледката на неприкритата му мъжественост и мускулеста здравина, погледът и се плъзна по широките му рамене, тънката талия и стройните хълбоци. Гъсти къдрави косми обсипваха гърдите му и се спускаха към слабините, където мъжествеността му пулсираше от вътрешен живот.