Мракът се бе спуснал много преди новобрачните да се оттеглят в усамотението на своята каюта. През цялото време, докато всички се веселяха и неспирно вдигаха тостове, Марк бе проявявал почти неприличен интерес към изчервената си невеста, като едва сдържаното му желание предизвикваше веселите възгласи и шушукания на гостите. Затова никой и не се изненада, когато той изведнъж се изправи, хвана Криста за ръка и я изведе навън, без да отрони нито дума за обяснение — не че беше необходимо да обяснява нещо.
Най-сетне озовала се насаме с мъжа, когото обичаше, с мъжа, който не беше подозирала, че ще стане неин съпруг, Криста стана неочаквано плаха и нервно се засуети с копченцата на гърба на роклята си.
— Дай да ти помогна, любов моя — каза Марк, отмествайки леко ръката й. — Мисля, че ще ми достави голямо удоволствие да ти служа като камериерка, докато стигнем Марсилия. Толкова дълго чаках този ден, че не искам да те деля с никого.
Корсажът на роклята се свлече надолу под опитните му ръце и той обхвана гърдите й, притискайки я към силните очертания на тялото си. Единствената светлина в каютата идваше от фенера, закачен на тавана, и от ярката луна, чиито лъчи се процеждаха през двата високи прозореца и превръщаха косата й в жив пламък.
— Обичам те — прошепна Марк нежно, а топлият му дъх погали бузата й. — Още от първия миг, когато очите ми се спряха върху тебе. Харесвам всичко у тебе.
— И аз те обичам — отвърна Криста и позната тръпка на възбуда пробягна през цялото й тяло. В полумрака очите й бяха станали тъмни, тайнствени и непреодолимо привличащи. — Ще те обичам, докато смъртта ни раздели, и дори след това.
Нежно и страстно двамата започнаха взаимно да се събличат, като се докосваха и милваха, сякаш току-що се бяха събудили за тайнствата на любовта. Марк леко я положи на леглото.
— Така много искам да бъда в тебе, че чак боли — изстена той с дрезгав глас.
Пръстите му инстинктивно намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрото й и леко се плъзнаха нагоре, докато една туптяща влага започна да се набира в чувствителната й сърцевина. Тя усети как пръстите му проникват навътре и всяко негово движение пораждаше вихрени вълни от разтърсващи пулсации. Устата му засмукваше и притегляше връхчетата на гърдите й, тя чувстваше как внушителната му набъбнала мъжественост се притиска, гореща и твърда, към бедрото й.
— Разсейваш ме, сладка моя сирена — изстена задъхано Марк. — Никоя друга жена не би могла да ме задоволи като тебе.
Двамата продължиха да се докосват и целуват, да преплитат телата си, докато всички задръжки се изпариха. Пламъкът в Криста гореше ярко, подхранван от страстта на Марк, жаждата му беше съвършеният отговор на нейните копнежи. Той изви хълбоците си и това единствено, опитно движение накара цялата му гореща дължина да се вмъкне в приканващата й топлина. Отвътре тя се чувстваше като неконтролируемо пламтящ факел, чиито огнени езици прогаряха в агония всички спотаени части на нейната женственост. Съвкуплението им беше мигновено и настоятелно, подтиквано от страстта. Той я яздеше с дива, невъздържана наслада, която избухна във всепоглъщащо кресчендо от ярки светлини и експлодиращ екстаз. След това двамата заспаха, но само за кратко, защото ненаситната им страст отново ги сля в едно с властния си подтик. Този път Криста пое инициативата и започна да го люби с ръце и устни, непрекъснато го откриваше, обгръщаше го и вкусът му проникваше дълбоко в сетивата й.
Преди нощта да се изгуби в зората, те се сляха още веднъж, тласкани от взаимната си жажда. Когато слънцето отново увисна като огнена топка високо в небето, нуждата от храна най-накрая ги изведе от брачното легло.
След няколко дни, за голяма радост на Криста и пробуждайки смесени чувства у Марк, капитан Аштън бе призован да извърши още една, този път двойна сватбена церемония, съединявайки в брак Елиса с Алън и Ленор с Омар. След това замаяният капитан винаги щеше да си спомня за този рейс като за сватбено пътешествие вместо като за едно от обичайните скучни служебни пътувания между Лондон и Марсилия. Това беше преживяване, което със сигурност нямаше да забрави и за което щеше да говори години наред.
Замъкът в Южна Франция, близо до селото Мирама, беше едва на половин ден път от Марсилия. След като Марк се отби в банката, за да се разплати с капитан Аштън и да си набави средства, Алън нае карета за жените, купи коне за мъжете и една каруца, която щеше да ги последва, натоварена с огромния им багаж. Преди да тръгнат от Марсилия, направиха доста покупки, за да се снабдят с така необходимите дрехи за мъжете, както и с няколко нови костюма за жените. Най-накрая компанията потегли за Мирама и Криста започна леко да се безпокои от предстоящата среща с родителите си, на които щеше да представи друг зет, а не онзи, когото очакваха.