Пристигнаха по здрач в нищо неподозиращия замък, доста трепетни, поне що се отнасяше до Криста. Но тя нямаше защо да се безпокои, понеже ги очакваше невероятно сърдечен прием. Криста с радост научи, че майка й е оздравяла, не на последно място благодарение на мекия климат на Южна Франция. От болестта бяха останали само леки следи, които почти не личаха, когато тя посрещна дъщеря си със сълзи на очи. Дребничката и крехка лейди Хортън притежаваше силен характер, който дъщеря й бе наследила.
Когато Криста се хвърли в прегръдките на все още красивия си баща, той се усмихна широко и усмивката смекчи доста строгите му черти. Въпреки военното възпитание на сър Уесли той се отнасяше много нежно към семейството си. Криста най-добре осъзна това, когато баща й я прегърна и я притисна към високата си костелива фигура.
Братът и сестрата на Криста не останаха по-назад. Дванадесетгодишният Уил беше висок и кльощав, напоследък пораснал само на ръце и крака. Той изкрещя радостно и се хвърли да прегръща любимата си по-голяма сестра. Малката Кора, само на осем години, беше красавица с дълга руса коса и дяволити сини очи, също като на Криста. Тя я приветства малко по-сдържано, но не по-малко радостно от по-невъздържания си брат.
Когато се откъсна от нежната прегръдка на семейството си, Криста се обърна към своите спътници, които бяха поизостанали деликатно назад. Родителите й погледнаха към тях с учтиво любопитство. Тя представи приятелите си един по един, като нарочно остави Марк накрая. Привлече го към себе си и изрече нежно:
Мамо, татко, това е моят съпруг Марк Карингтън, дук Марлборо.
Твоят… твоят съпруг? — избъбри смаяно сър Уесли. — Как е възможно? Какво стана с Брайън Кент? Мислех, че женитбата ти с него е вече свършен факт!
О, Криста! — възкликна лейди Хортън. — Какво си направила?
Нищо не съм направила, само се омъжих за човека, когото обичам — обясни Криста, отправяйки към Марк очи, изпълнени с такава любов, че по-възрастната двойка се спогледа с вдигнати вежди.
Марк не пропусна да забележи, че сър Уесли не бърза да го приеме, предпочитайки да изчака с преценката си, докато не научи нещо повече за прибързания им брак. Ръката, която Марк му подаде, беше учтиво приета, но без особен ентусиазъм. Марк се надяваше, че хладният прием ще се промени, когато бъде дадено адекватно обяснение.
— Заслужавате да знаете всички подробности, мамо и татко, и ние с Марк на драго сърце ще ви ги изложим. Но по-късно, когато вълнението от пристигането ни премине и гостите бъдат настанени. Ако ви е угодно.
Двамата кимнаха кратко, без да престават да наблюдават внимателно Марк. Сър Уесли покани всички да влязат в замъка, сгушил се сред гористи хълмове и разкошни, покрити с плътен тревен килим долини.
— Криста, когато Брайън се върна в Тунис след твоето освобождаване, намекна, че си била… че пиратите и Абдулла са…
Лейди Хортън заекна безпомощно. Най-накрая, след като всички бяха настанени в стаите си, Марк остана насаме с Криста и родителите й. Тя вече беше обяснила как са се запознали двамата с Марк, беше разказала и всичко, което се беше случило през изминалата една година.
— Брайън грешеше, мамо — отрече тя рязко. — Никой не ме е докосвал… по такъв начин. Вече ти казах, че Марк е принц Ахмед, законен наследник на бейлика Константин. Бях полезна на Абдулла само за да измъчва Марк и да увеличава страданията му. Послужих му само като средство за тази негова цел. — Надяваше се това доста опростено обяснение да ги задоволи. — Но имам да ви кажа друго нещо. Нося детето на Марк.
Това никак не е редно — изсумтя сър Уесли. — Двамата с майка ти направихме всичко възможно, за да те възпитаме както трябва. Най-напред признаваш, че си се омъжила само преди няколко дни, на борда на кораба, а после спокойно съобщаваш, че си бременна. Това е доста неочаквано, нали? Никак не се учудвам, че Кент се е отказал от брака си с тебе. Какво, за бога, те е прихванало?
Макар неодобрителните му думи да бяха насочени към дъщеря му, смръщеният поглед на сър Уесли се спря върху Марк. Явно държеше новопредставения си зет отговорен за това, че дъщеря му се бе отклонила от правия път.
— Ако трябва да обвинявате някого, сър Уесли, това съм аз — побърза Марк да защити Криста. — Страхувам се, че бях твърде настоятелен.