— Хм! — изръмжа сър Уесли, като се изкашля.
Лицето му стана аленочервено. Макар че беше женен отдавна, не беше чак толкова стар, че да е забравил какво е да си млад и импулсивен.
— Аз пък се радвам, че най-накрая се събрахме — въздъхна лейди Хортън. — И ти, изглежда, си щастлива с дука.
Обичам дъщеря ви, госпожо — осмели се да се намеси Марк. — Криста и детето са ми по-скъпи от собствения ми живот. Надявам се вие и сър Уесли да намерите място в сърцата си, за да ме приемете във вашето семейство.
— На драго сърце — усмихна се лейди Алис. — Искаме само Криста да бъде щастлива, нали, Уесли? — добави тя и го смушка в ребрата.
— Хм! — трепна с клепачи сър Уесли, поглеждайки обидено съпругата си. — Разбира се, разбира се — изрече той великодушно. — Ако Криста е доволна, доволен съм и аз. Изборът винаги е бил неин. Добре дошъл ваша светлост… Марк.
— Не мога да повярвам, че скоро ще стана баба — изхлипа щастливо лейди Хортън.
Дори сър Уесли се усмихна снизходително, когато си спомни за състоянието на Криста. Колкото до Марк, тя със сигурност не би могла да си намери по-добър съпруг от дука. Макар че харесваше Кент, никога не би накарал дъщеря си да се омъжи за човек, когото тя не иска. Твърде много я обичаше, за да й причини това.
— Татко, толкова те обичам! — възкликна Криста и се хвърли в прегръдките му. — И тебе, мамо. Никога не се съмнявайте, че съм щастлива. Докато Марк е с мене, ще съм доволна. Той е моят живот.
Месеците, прекарани в замъка, бяха едни от най-щастливите в младия живот на Криста. Отново беше с родителите си, с брат си и сестра си, имаше край себе си добри приятели и най-вече — Марк. Ходеха често на пикници, понякога само двамата, друг път с Елиса и Алън; предприемаха кратки пътувания до Марсилия и из околностите, дори ходеха по панаирите и се смесваха там със селяните от околните села. И се любеха — понякога в ароматната трева край някой ромолящ поток, но предимно в огромното легло, усамотени в стаята си. Когато коремът на Криста започна да се издува, започнаха да се любят по-предпазливо, но пак получаваха невероятно голямо удоволствие. На Криста й се струваше, че нищо не може да помрачи тези златни дни или да унищожи щастието им.
Но един ден сър Уесли получи съобщение от краля. Ако здравето на лейди Хортън се е възстановило, присъствието на сър Уесли в Лондон е крайно желателно, и то колкото може по-скоро; в Англия го очаква висок пост, който не може да отхвърли, въпреки по-ранните си намерения да се оттегли от активна дейност. Тъй като далеч не беше богат, а и доста беше обеднял заради откупа, поискан от Абдулла, сър Уесли се подчини веднага. Другата причина беше, че той все още беше доста жизнен човек и от цялото си сърце желаеше да служи на своята родина. И понеже здравето на лейди Хортън вече беше почти желязно, той с радост се подчини на височайшата заповед.
Заминаването беше планирано за след две седмици, за доста голямо притеснение на лейди Хортън. Тя се беше надявала да бъде при дъщеря си, когато се роди внучето. Детето трябваше да се роди след две седмици, но Криста настоя, че Ленор е напълно способна да се грижи за нея и да й помогне при раждането. Освен това, Марк беше тук и тя нямаше нужда от никой друг, макар че присъствието на майка й щеше да бъде добре дошло. Уверена, че оставя дъщеря си в добри ръце, лейди Хортън нерешително се съгласи да замине заедно със съпруга си, още повече, че Марк каза, че тримата — той, Криста и бебето — ще заминат за Лондон, когато бебето порасне достатъчно, за да може да пътува.
Малко след заминаването на семейство Хортън, Марк, придружен от Алън и Омар, направи едно светкавично посещение в Марсилия. Основната им цел беше да посетят банката, но Марк искаше и да вземе дебелата златна халка, която беше поръчал за Криста преди няколко седмици. Всичките им планове обаче се разпиляха по вятъра, когато той забеляза един алжирски кораб в пристанището. Внезапно реши да се качи на него и да говори с капитана. От месеци не беше чувал нищо за родната си страна. Алън веднага се съгласи, Омар също.
От тримата Алън страдаше най-силно от раздялата с родината, защото не беше живял така дълго в Англия, както Марк. Колкото до Омар, той изглеждаше напълно доволен да следва своя принц.
Капитан Хамид ги посрещна сърдечно, особено след като научи кои са гостите му. Покани ги да споделят трапезата му и това, което научиха по време на обилния обяд, промени не само непосредствените им планове, но може би и бъдещето им. Когато си тръгнаха след няколко часа, с напрегнати и мрачни лица, всяка мисъл за купуване на подаръци се изпари. След като спряха за малко в банката, се върнаха веднага в замъка. Когато пристигнаха, над земята вече се спускаше мрак и прислугата се беше оттеглила за през нощта.