Топлината щеше да й дойде добре, реши Криста, доволна, че е поръчала да запалят буен огън в камината. Във въздуха се чувстваше лек хлад, зимата вече приближаваше. Лятото бе отминало така бързо, оплака се тя мислено, че почти не беше забелязала как си е отишло, толкова доволна, че има свой собствен малък свят. Сякаш не съществуваше никой и нищо освен нейното семейство и любовта й към Марк. В мрачни мигове обаче й се струваше, че щастието й е твърде съвършено, за да трае дълго.
Тя пристъпи към френския прозорец, затворен, за да не пуска вътре хладината, и се взря в мрака; Марк вече отдавна трябваше да се е върнал от Марсилия. Притисна ръце към издутия си корем и почувства как детето се раздвижва в утробата й. Тя се усмихна, усещането й хареса, почти колкото чувство, което изпитваше, когато мъжествеността на неговия баща я изпълваше. Почти винаги мислеше за детето като за момче, защото имаше настоятелното усещане, че ще даде син на Марк.
Не знаеше, че докато стои тук замечтана пред припукващия огън, очертаващ изкусителните линии на тялото й под тънката коприна, Марк вече се изкачваше по стъпалата. Вратата се отвори тихо под натиска му и той влезе вътре, а очите му веднага я откриха. Когато чу издайническото щракване на бравата, Криста се изтръгна от съзерцанието си и го приветства с усмивка.
— Чаках те.
Гласът й прозвуча като дрезгаво измъркване, което накара сетивата му да се разлюлеят. Дори да доживееше до сто години, Марк никога нямаше да забрави как изглеждаше Криста в мига, когато се обърна към него. Прозрачната роба не скриваше пред жадния му поглед нито частица от прелестите й. Заобленият корем само увеличаваше нейната красота в очите му. Макар че познаваше интимно тялото й, макар че бе вкусвал и изследвал всеки инч от възхитителната й плът, никога нямаше да се умори да я гледа, да я иска, да я люби. Зърната й, уголемени поради бременността, стърчаха под меката материя на робата и молеха да бъдат погалени, плътта й трептеше в очакване на ласките му, светлият триъгълник между бедрата й жадуваше за него. С отметната глава, изложила дългата си шия на ненаситния му поглед, Криста бе разпуснала косата си, която се стичаше по гърба като сребърен поток. Как можеше да я остави, запита се той безутешно, докато се приближаваше към нея, за да посрещне съдбата си.
— Толкова си красива, че ме боли, като те гледам — изстена той, ненавиждайки това, което трябваше да й каже след малко.
— Ела, любов моя — подкани го Криста, така настроена към движенията на душата му, че веднага почувства, че нещо го тревожи. — Ела да си легнеш.
— Нищо не би ми би по-приятно от това, да се любя с тебе, скъпа моя — отрониха се накъсаните думи от устата на Марк. — Но не искам да ти причинявам болка, на тебе или на детето ни. Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Дори това да е последният път, преди бебето ни да се роди — каза тя пророчески, — въпреки това те искам. Съвсем не съм толкова крехка, а и нашето бебе така здраво се държи в утробата ми, че това няма да му навреди. Със сигурност няма да ни стане нищо от още един път.
Марк не можеше да й откаже нищо и се закле тази нощ да бъде незабравима за нея, защото това щеше да бъде последната за много нощи занапред. Устните им се сляха в дълбока целувка, която разпали неутолимия им взаимен глад. Марк бързо се съблече, без да сваля пламтящия си поглед от жената, която обичаше повече от всичко на света. Омагьосана, Криста също не сваляше очи от него. Оранжевата светлина от камината танцуваше по него, подчертавайки тъмните му къдрици и бронзовите черти. Красотата и съразмерността на неговата мъжествена фигура не преставаха да я очароват. Мъжествеността му я поглъщаше и тя изгаряше от неистово желание за него, което се впиваше като кама в тялото й.
Загърнат единствено в мантията на мъжествената си красота, Марк направи леко движение с ръка и тънката материя, която й служеше за нощница, отлетя от тялото й. Тя се отпусна в прегръдката му. Усмихна му се под гъстата завеса на миглите си, когато той нежно я положи на леглото.
Това, което се случи после, бе извън границите на обикновената наслада. Не остана част от тялото й, която Марк да не почете с устни, език и пръсти, отново и отново, като всеки миг я изправяше пред трепетния ръб на бездната, изпълвайки цялото й същество с ослепителни снопове екстаз. Той я любеше по всякакъв възможен начин, въздишка след въздишка се откъсваха от устните й, когато го прие между бедрата си. Мигове след това една разтърсваща кулминация я възнесе към върха на екстаза. Искайки да го възнагради със същото усещане, Криста отвърна по същия възбуждащ начин и стоновете му бяха като музика за ушите й. Не можейки да издържи нито миг повече на това невероятно мъчение, Марк стенеше името й, оповестявайки края на издръжливостта си. Бавно и неизмеримо нежно я спусна върху един твърд мраморен стълб и Криста не направи никакво усилие да сдържи възторжения си вик, когато той я изпълни със същината на своята мъжественост. Тя го яздеше буйно и без задръжки, искаше всичко от него и получаваше всичко. По-късно през ума на Марк мина мисълта, че дори да умреше утре, щеше да напусне света доволен, защото бе дарен с привилегията да изпита това, което повечето мъже търсеха цял живот. Беше намерил съвършената любов.