— Как умря?
— Той не беше страхливец, признавам — въздъхна Марк. — Когато нахлухме в двореца, грабна оръжие, за да се защитава. Разбира се, позна униформите на армията на бея но когато ме видя, го обзе безумна ярост, толкова сигурен беше, че се е отървал от мене. Втурна се към мене, за да сложи край на живота ми, както трябваше да направи, когато бях негов пленник, но забрави за сакатия си крак. Спъна се в ръба на кафтана си, падна и се наниза на собствената си кама. Тя прониза сърцето му и го уби на място.
— Какъв ужас! — потръпна Криста, спомняйки си красивия млад мъж, чийто ум беше така замъглен от ревност.
— Не по-ужасно от съдбата, която му беше определил беят — каза Марк. — И може би по-хуманно. Смъртта му нямаше да бъде толкова бърза, ако го бяха хванали жив.
— Значи всичко свърши — въздъхна Криста с явно облекчение. — Сега бейликът е твой. Учудена съм, че дойде тук за мене и Майкъл. Нима никоя от младите жени в харема на Абдулла не ти е харесала?
— Не си направих труда да проверявам — възрази Марк, прикривайки една развеселена усмивка.
— Помислих си, че може би това те е задържало. Развлеченията с жените на Абдулла могат да осигурят месеци удоволствие — намекна тя нацупено.
Леко подозрение подръпна нагоре ъгълчето на устата на Марк.
— Ревнуваш ли, любов моя?
— Разбира се, че ревнувам! Къде е Елиса? Ако не ми кажеш истината, сигурна съм че тя ще…
— Истината е, че се разболях, преди да тръгна за Англия.
— Разболял си се? Какво се е случило?
— Малария. Същото, от което страдах и преди. Сякаш точно когато стъпя на онази земя, тя се появява като отмъщение. Съжалявам, любов моя, щях да се върна по-рано, ако можех. Но както изглежда, Константин ще трябва да живее занапред и без Ахмед бей.
— Не мога да повярвам, че говориш сериозно, Марк — ахна възхитено Криста. — Нали баща ти искаше това за тебе! Сигурен ли си, че си склонен да се откажеш от наследството си заради мене и нашия син?
— Мисля, че татко щеше да бъде доволен от решението ми — отвърна загадъчно Марк. — Всичко, което искам и от което се нуждая, е тук, в Англия. Константин има бей. Който ще го управлява мъдро, с много любов и съчувствие към народа си.
— Кой? Кой би могъл да управлява вместо тебе?
— Язид бей.
— Язид? Брат ти Алън?
Марк кимна.
— Абдикирах в полза на брат си. Беят на Алжир се съгласи Язид да заеме мястото ми. Любовта, която храни към родната си страна, е много дълбока, с такава преданост, каквато на мене ми липсва. Аз съм син на майка си, корените ми са в Англия. Дук Марлборо е единствената титла, към която се стремя. В добавка към титлата на баща и съпруг, разбира се.
— Елиса радва ли се на решението на Алън? — запита Криста. — Има много неща, които ще трябва да приеме. И не всички са приятни.
— Ако намекваш за харема, не се тревожи. Алън й се закле, че всички жени, които живеят в сарая, ще бъдат освободени или омъжени за добри мъже. Докато той е бей, ще има само една съпруга, както бих направил аз. Децата на Елиса ще бъдат единствените му наследници.
— Значи наистина всичко е свършило — въздъхна с облекчение Криста.
— Не, това е само началото, любов моя. Началото на остатъка от живота ни. А сега, скъпа съпруга, какво ще кажеш за една целувка за добре дошъл на твоя съпруг?
Криста нямаше нужда да я подканват втори път — тя обви ръце около шията му и се впи в устните му с жажда, която не беше по-малка от неговата. Зацелува го продължително, вкусвайки всеки миг, докато ръцете му изследваха меките, примамващи извивки на тялото й. Гърдите й се издуваха под допира му, зърната се втвърдиха и щръкнаха като изострени чувствителни цветни пъпки.
Криста беше така омаяна от опияняващите му целувки, че дрехата се свлече от тялото й, без тя да я усети. Тя не разбра и кога Марк я е освободил от фустата и ризата, фигурата й нямаше нужда от корсет, който да я стяга, за да стои по-тънка.
— Какво ще кажеш за още едно дете? — запита Марк, галейки с устни плоския й корем.
— Имам ли избор? — усмихна се дяволито Криста. — Съпругът ми е толкова мъжествен, че се осмелявам да предположа, че един ден къщата ще се пукне по шевовете от деца, освен ако не се научиш да се контролираш.
— Невъзможно е да се контролирам с такава изкусителка в ръцете си — подразни я той. — Най-добре се приготви за пълна къща с деца. — Той стана сериозен. — Моя любов, толкова съжалявам, че пропуснах раждането на Майкъл. Бих дал всичко, само и само да го видя как идва на бял свят. Обещавам да бъда тук за раждането на бъдещите ни деца.
— Разбирам. Ти си твърде почтен, за да оставяш Алън и Омар да водят твоите битки. — Марк не каза нищо, но мълчанието му само потвърждаваше думите й. — Беше длъжен да доведеш всичко докрай.