— Но те оставих сама да родиш детето ни — каза той с нотка на вина. — Трябваше да бъда с тебе, дори и ако се налагаше да допълзя от болничното легло.
— Сега си тук, скъпи. Само това има значение.
— Колко ли си страдала през всичките тези месеци при мисълта, че няма да се върна. Толкова много изтърпя заради мене, но никога вече, кълна се. Тук съм и ще остана тук. Отсега нататък имам намерение да поема отговорностите си. Ти и нашите деца няма да изпитвате никаква липса. Нищо и никой няма отново да ни раздели. Когато се роди следващото ни дете, ще бъда тук, при тебе.
— Ако не спреш да говориш и не се любиш с мене, никога няма да има следващо дете — протестира нежно Криста, смъквайки дрехите му.
— Ах, сладка моя сирена, не те заслужавам — изстена Марк, освобождавайки се от ризата си.
— Марк, почакай — възкликна Криста, като се сети за Ленор. — Омар върна ли се с тебе? Или е останал с Алън?
— Не пожела да ме напусне. Но подозирам, че се е върнал заради Ленор. Сега ще се умириш ли, за да те любя както трябва?
И в тази градина с горещото слънце, надвиснало над голите им тела, те си представиха, че лежат в движещите се пустинни пясъци — красивият шейх и прекрасната му среброкоса пленница. Здраво прегърнати, те се върнаха към великолепната страст, която беше единствено тяхна, и пренесоха този пустинен екстаз в раззеленените треви, сред които се възнесоха на вълните на насладата, свързала ги за вечни времена.