Криста извика леко, когато неговата мъжественост проникна в нея, но внезапната остра болка бързо бе заместена с такава силна наслада, каквато никога дотогава не бе познавала. Той нарочно не се остави на подтика си да се движи, остана на място, за да може тя да свикне да го усеща в себе си. Едва когато тя въздъхна и се отпусна, той навлезе докрай в нея, докато не стигна до самите й предели.
Светът се завъртя, времето спря, остана само движението на хълбоците му и ритмичното влизане и излизане, само невероятните изрази на любов, които й демонстрираше с цялото си същество, шепнейки думи, които извираха направо от сърцето. Криста бързо навлезе в ритъма и двамата се залюляха в прегръдките си, препускайки през бурята, без да обръщат внимание на ослепителните светкавици, които прорязваха тъмното нощно небе, на оглушителните гръмотевици, които се търкаляха над морската шир, на свирепия вятър, който блъскаше кораба и късаше платната. Бурята, избухнала в самите тях, надминаваше по сила и най-необузданите урагани, създадени от природата, те двамата представляваха невероятно зрелище на неземни фойерверки.
Криста отвори очи и видя Марк да се взира в нея. Ръцете й несъзнателно се вдигнаха, за да прикрият голотата й, ярка руменина се разля по бузите й. Развеселена усмивка повдигна ъгъла на устата му, той посегна и хвана трепкащите й длани.
— Няма от какво да се срамуваш, любов моя — поде Марк с нежен глас. — Тялото ти е прекрасно. Ти си създадена за любов. Един ден ще го познавам също така добре, както собственото си тяло.
Той прокара с любов пръсти от високия хълм на скулите до брадичката и надолу към леко разтворените устни.
— И твоето тяло е красиво — изрече Криста, като го гледаше плахо изпод меднозлатистите си ресници.
Дълбок смях се изтръгна от гърдите му.
— Мъжете не са красиви, сладка моя сирено.
— Но ти си — настоя тя с глас, изпълнен с обожание. — Нямах представа, че… че актът на любовта е така прекрасен.
— Беше прекрасен, защото имаше любов — каза Марк с несигурен тон, сякаш тази мисъл едва сега му бе хрумнала. — Вярваш, че те обичам, нали, Криста?
— Да… предполагам — съгласи се тя колебливо. — Всичко, което се случи, откакто се срещнахме, беше толкова спонтанно… толкова експлозивно. Предполагам, че тази нощ беше неизбежна.
— Съдба — кимна вещо Марк.
— Ами Уилоу? — осмели се да запита тя.
— Какво общо има Уилоу с нас двамата? — Гласът на Марк беше рязък. — Това, което се е случило в миналото, няма нищо общо с чувствата ми към тебе.
— Но аз не съм изцяло убедена, че всичко между тебе и нея е свършило.
— Аз обаче съм. Честно си признавам, че имах връзка с Уилоу. Тя свърши далеч преди да срещна тебе. Уилоу е настоятелна — съгласи се той с лека ирония, — не се оставя.
— А ти спиш ли с жени, с които вече си скъсал? — запита тя тихо.
— За какво говориш?
— Забрави ли? Каютата ми е до твоята. Чух Уилоу да идва пред вратата ти снощи.
— За това ли била цялата работа? Ако беше послушала още малко, щеше да разбереш, че Омар я отпрати.
Невероятно учудване се изписа по лицето на Криста.
— Наистина ли?
— Наистина.
— О, Марк, съжалявам, че грешно съм те преценила. Сега какво ще стане с нас? Наистина ли мислиш, че имаме бъдеще?
— Бъдещето ни е да се обичаме взаимно.
Приемайки думите му така, че да се съгласуват със собствените и намерения, Криста като че ли се задоволи с този отговор и се сгуши още по-плътно в ръцете му. Близостта й породи нова страстна прегръдка и магията отново овладя сетивата й, докато ръцете и устните му за втори път тази нощ започнаха да възбуждат горещата й, туптяща плът.
— Пак ли? — запита тя учудена. — Възможно ли е?
— Не само е възможно, но и много желателно. Бих могъл да се любя с тебе цяла нощ без умора.
И времето за думи отмина. Марк отхвърли някъде далече всички съзнателни мисли от главата й и тя не усещаше нищо друго освен възбуждащите му ръце и устни по тялото си.
4
Малко преди зазоряване Марк с нежелание излезе от каютата на Криста, за да я остави малко да поспи. Когато се събуди след няколко часа, вън я посрещна мрачно, сиво небе; мъгла виснеше над морето, все още разпенено от снощната буря. Макар да беше поутихнала, присъствието й все още се чувстваше. Когато излезе на палубата, Криста веднага забеляза, че „Бон ами“ е претърпял значителни поражения. Едната мачта беше пречупена на две, кормилото беше почти неизползваемо. Тези повреди щяха да бъдат отстранени, увери пътниците си капитан Дюбоа. Всичко щеше да бъде наред след два-три дни.
Това изобщо не притесняваше Криста, защото тя прекара тези дни в сладостно предвкусване на нощите, когато Марк се промъкваше незабелязано при нея и двамата се любеха лудо. Не беше минало много време от първата им нощ и тя вече се бе научила да приема опияняващата любов, която изпитваше към него. Дълбоко в сърцето си знаеше, че Марк е привързан към нея. Той упорито не обръщаше внимание на Уилоу, въпреки машинациите на червенокосата красавица, въпреки усилията й да го притисне в някой ъгъл, за да се нахвърли върху него. Но за огромно удоволствие на Криста, той не забелязваше очебийните опити на Уилоу да го съблазни, а вместо това предпочиташе да прекарва времето си с Криста.