Выбрать главу

Една нощ, след като се любиха, Криста лениво започна да изказва предположения за съвместното им бъдеще.

— Утре ще поправят кормилото, Марк, и отново ще потеглим. След няколко дни корабът ще стигне пристанището. Знам, че моето семейство ще те хареса. В Тунис ли ще се оженим?

Израз на абсолютно смайване пробягна по лицето на Марк.

— Криста, мисля, че ме разбра.

— Какво да съм разбрала?

— Нищо не се е променило, любов моя, освен че се отдадохме до край на нашите чувства. Не можем да се оженим. Не сега. Може би никога. Аз съм беглец, човек, на когото не е позволено да влезе в собствената си страна. Има обявена награда за главата ми. Опасността ме дебне, където и да реша да живея, и докато не се отърва от тази заплаха, която тегне над главата ми, не можем да бъдем заедно. Твоят живот означава много за мене, за да те излагам преднамерено на опасност. Докато всичките ми проблеми не да бъдат решени, докато бъдещето ми не стане ясно, не мога да мисля за нищо друго, само за предателството на Абдулла и как да отмъстя за смъртта на майка си.

— Искаш да си отида у дома и да се омъжа за Брайън?

— Не! Господи, не! Искам да идеш при семейството си, където ще си в безопасност, но не и да се омъжваш за Брайън. Със сигурност можеш да го държиш далеч от себе си, докато аз се върна и те взема, нали?

— И когато се върнеш за мене, тогава какво? Ами ако успееш и си възвърнеш управлението на бейлика? Къде ще е мястото ми в твоя живот?

— Не ми задавай сега този въпрос, Криста. Когато дойде време, ще намерим отговора.

— Мислех, че си се променил — възкликна Криста и в думите й се процеждаше тъга. — Мислех, че повече те е грижа за мене. Отмъщението повече ли означава за тебе, отколкото аз?

— Недей, Криста. Не ме карай да поема ангажимент сега, когато не съм свободен. Нека любовта помежду ни да говори сама за себе си. Бъди търпелива и ме чакай.

— Това не е хубаво, Марк — настоя с горчивина Криста, вдигнала предизвикателно брадичка. — Ако наистина ме обичаш, ще се откажеш от това безумно търсене на отмъщение.

— Нима забрави, че Абдулла осъди на смърт майка ми и щеше да убие и по-малкия ми брат, ако той не беше избягал? Заради любовта на Аллаха, остави ми поне капчица гордост! Дадох ти сърцето си… и душата ми ли искаш?

— Не искам нищо, което не би ми дал доброволно — отвърна Криста с натъжен глас.

— Тогава разбираш ли защо за известно време не мога да бъда с теб?

— Не, не разбирам — заяви тя упорито. — Или ме обичаш и искаш да бъдеш с мене, или не.

— Не е толкова просто — възрази Марк и тя долови в гласа му нотки на надигащ се гняв.

Досега не бе отговарял за действията си пред никого освен пред баща си. Стар беше да започне тепърва да се учи на това.

— Докато не се вразумиш, няма да има какво да си кажем — заяви разгорещено Криста.

Тя искаше и заради себе си, и заради него той да се откаже от тази глупава потребност да се хвърли в с главата надолу в явната опасност.

Червени гневни точки избухнаха пред очите на Марк и го накараха да изрече безразсъдни думи, без да помисли, че ги хвърля като тежки камъни.

— Може би сънародниците ми са прави, като предполагат, че жените имат само едно предназначение в живота. Затова ги държат зад високи стени и ги използват само за удоволствие. Ако им позволиш повече свобода, само ще ти усложнят живота.

— Ти… ти… самонадеян негодник! — избухна Криста и се надигна на колене, без да забелязва, че е гола. — Как смееш да ме сравняваш с тези бедни създания, които съществуват в сянката на своите господари и мъже като тебе само ги използват за играчки?!

Зелените очи на Марк пламнаха от животинско удоволствие, докато впиваше поглед в гъвкавата фигура на Криста, изправена пред него в разкошната си голота.

— Всички жени имат еднакви желания — намекна той съвсем незавоалирано. — Повечето харесват това, което правя с тях.

— Отвратителен си! Махни се от каютата ми!

Крива усмивка се появи на устните му и Криста се извърна рязко с гръб към него. Марк намираше гледката на задничето й за невероятно възбуждаща и й го каза. Възмутено ахване се изтръгна от устните й, когато та усети ръцете му да обгръщат двете полукълба и да ги притискат страстно.